— Гледай да не ги изпуснеш, когато тръгнат оттук.
— Да не би да ми казваш как да си върша работата? — Не му пукаше колко му плаща Макдугъл, на неговата възраст търпението му не беше безгранично.
— Не. Наех те, защото си разбираш от работата. И очаквам от теб да си я свършиш.
— Слизат от колата — каза Коул и прекъсна разговора.
Фин и Козловски седяха в колата на паркинга пред сградата от гофрирана ламарина в Челси, в която се намираше офисът на Иймън Макдугъл.
— Измисли ли какво ще му кажеш? — попита бившето ченге.
— Не.
— По-добре го измисли сега, защото иначе той ще те разкъса на парчета.
Слязоха от кабриолета и тръгнаха към входа на сградата. Стоманената врата беше отворена и те влязоха, Фин се изненада, когато видя секретарката на Макдугъл седнала на бюрото си. Беше облечена по-семпло от обикновено, което означаваше, че сенките на очите й бяха с два нюанса по-светли, а токчетата на обувките й бяха едва пет сантиметра. Тя вдигна очи към двамата, усмихна се, извади дъвката от устата си и я хвърли в кошчето за боклук под бюрото.
— Здравей, Фин — ентусиазирано го посрещна.
— Здравей, Джанис — отвърна той. — И в събота ли работиш?
Тя сви рамене.
— Когато той е тук и аз съм тук. Такова е правилото. Освен това — тя съблазнително се наведе напред, — когато чух, че ще се среща с теб, изобщо не се възпротивих. Как ти вървят нещата?
— Били са и по-добре. — Фин често обичаше да се позабавлява и да отговори на нейните флиртове. Днес обаче нямаше настроение за подобно нещо. — Той в кабинета си ли е?
— Ъхъ. Проблеми с жена ли?
— Може ли да влезем?
Тя като че се обиди. Погледна към Козловски и каза:
— Мисля, че очаква само теб, Фин. Не съм сигурна дори дали знае, че си водиш компания.
— Ние работим заедно. — Адвокатът заобиколи бюрото и се насочи към вратата, водеща към кабинета на Макдугъл.
— Чакай! — спря го тя. — Нека първо да му кажа, че сте дошли! — Но вече беше твърде късно. Фин влезе в кабинета, следван от Козловски. Когато Джанис стана, за да им препречи пътя, Козловски леко я бутна и тя пак седна на стола. — Не можете така да влизате!
Макдугъл стоеше до един шкаф и слагаше някакви папки вътре. Чу Фин да влиза, затвори шкафа и го заключи, след което се обърна към гостите.
— Трябва да е наистина много важно — каза с присвити очи.
— Какво? — попита адвокатът.
— Това, за което искаш да говориш с мен. — Макдугъл отиде до бюрото си и седна. — Трябва да е много важна тая шибана работа, заради която нахлуваш в кабинета ми така. При други обстоятелства подобно нахлуване щеше да е опасно за теб. Запомни това, Фин. Запомни го много добре. — Той кимна към Козловски, който стоеше зад Фин. — И си довел охрана. Трябва да е наистина много важно.
Двамата мъже влязоха в кабинета. Фин седна на стола срещу бюрото, Козловски остана прав.
— Козловски — обърна се към него Макдугъл. — Изчакай отвън, докато с Фин проведем разговора.
Адвокатът отговори вместо партньора си:
— Ние работим заедно.
Макдугъл го изгледа.
— Внимавай с тона, момче. Караш ме да си мисля, че ми нямаш доверие. Връзките се основават на доверие. Ако го изгубим… — Сви рамене. — Кой знае докъде можем да стигнем.
Фин се наведе към него.
— Искаш да говорим за доверие ли? Защо не ми каза за Елизабет Конър?
Макдугъл театрално сбърчи чело.
— Елизабет Конър? Защо ли това име ми е толкова познато? — Затвори очи, сякаш се мъчеше да си спомни. После рязко ги отвори и челото му се проясни. — Ах, да. Разбира се. Сега се сещам. Тя работеше при мен. Всъщност досието й е при мен. — Придърпа към себе си една папка и я отвори. — Знаеш как е, много от работодателите държат досиета с основна информация за подчинените си. Не и при мен обаче. Аз искам да знам всичко за хората, които работят за мен. Ще се изненадаш, като разбереш колко и каква информация можеш да събереш за хората, ако поискаш.
— Ти ли я уби?
Ирландецът не трепна. Изобщо не помръдна. Остана си на стола невъзмутим, вперил поглед във Фин. Накрая го попита:
— Питаш ме като мой адвокат ли? Или в качеството си на някакъв орган на реда и закона? — След това кимна към гърдите на адвоката.