Той повдигна ризата си и оголи гърдите си, за да види събеседникът му, че няма залепен микрофон.
— Не работя за ченгетата и не нося подслушвателно устройство.
Макдугъл кимна към Козловски.
— Ами той? Не иска да ми покаже какво има под ризата.
— Ти да не си решил да ме сваляш? — обади се Козловски.
— Тук сме по собствена инициатива — каза Фин. — Чух, че ти е дължала доста пари. Искам само да знам ти ли я уби.
— Какво те интересува? Какво значение има за теб?
Фин забеляза как устните на Макдугъл леко се повдигнаха в усмивка. В този момент му се прииска да скочи и да го сграбчи за врата. Дори се запита какво ли е да удушиш човек като Макдугъл, да го стискаш, докато издъхне, да чуеш последното му дихание.
— Знаеш за какво — беше отговорът му.
Очите на Макдугъл приличаха на черни въглени. Той си припомни големите бели акули, които беше виждал по снимките.
— Искам да го чуя от теб.
— Тя ми беше майка.
Усмивката на Макдугъл стана по-широка.
— И това го има в досието. Дявол да го вземе, колко е малък светът, а, Фини, момчето ми?
— Ти ли я уби? — Фин кипеше от гняв и не знаеше какво би сторил, ако Макдугъл му отговори утвърдително.
Старият мафиот обаче поклати глава:
— Не, не съм. За мен тя беше доста важна, за да я убия. Но имам представа кой го е направил.
— Кажи ми.
— Тук, в досието е.
— Тогава ми покажи досието.
— Ако животът наистина беше толкова прост. Но не е. Животът никога не е прост.
— Защо не?
Макдугъл сви рамене.
— Трябва да се отчетат и други обстоятелства. Имам си принципи, не съм доносник и продажник.
— Глупости, ти би продал и майка си, ако имаш интерес.
— Внимавай, като намесваш майка ми. Знам, че не ти е привично, но един мъж може много да се засегне.
— Затова постоянно се уча.
— Предполагам. Искаш да знаеш кой е убил майка ти? Добре, но първо ще трябва да направиш нещо за мен.
— Какво искаш?
— Много добре знаеш. Искам да отървеш сина ми от решетките.
— Нали вече го представлявам пред съда. Какво друго искаш от мен?
— Искам да направиш необходимото! — изкрещя Макдугъл.
— Като например?
— Ето това е въпросът, нали? Ти си в играта от колко време? Петнайсет години? Със сигурност имаш връзки и хора, на които да се обадиш, на които да можеш да разчиташ. В момента ти не правиш необходимото и двамата с теб знаем, че е така. В момента ти играеш по правилата. Познавам те, Фин. Когато искаш наистина да свършиш нещо, ти го правиш, намираш начин. Но сега ти нямаш достатъчно силен стимул, за да ми помогнеш. Е, може би ще мога да ти дам такъв стимул.
Фин поклати глава.
— Грешиш. Не мога да направя нищо, което противоречи на закона. Дори и да исках, нямам какво да ти предложа в замяна, нямам връзки, на които да разчитам и които да използвам.
— Не ти вярвам.
Адвокатът се изправи и се надвеси над бюрото.
— Пет пари не давам дали вярваш или не. Искам да знам кой уби майка ми! — извика той.
Макдугъл се оттласна със стола от бюрото, за да увеличи разстоянието между себе си и Фин. До този момент дясната му длан беше скрита отдолу, но сега Фин видя, че държи голям лъскав полуавтоматичен пистолет.
Мафиотът извади ръката си и заедно с пистолета я постави на бюрото.
— Назад, момче, на секундата. — Той погледна към Козловски. — Ако не ти видя ръцете веднага, приятелят ти е мъртъв, разбра ли?
Бившето ченге извади ръката си от джоба на палтото.
— Извадиш ли оръжие, бъди сигурен, че рано или късно ще гръмне — каза тихо.
— Нямаш проблем, господин Козловски. Ако искаш, можеш да ме изпробваш. — Макдугъл стана, отключи шкафа и пъхна папката вътре. — Ще ви улесня. Отхвърлят обвинението срещу сина ми след две седмици и аз ви давам досието. Дори ще отговоря на всичките ви въпроси — макар да се съмнявам, че след като видите досието, ще имате много въпроси. А като бонус няма да ви убия.
— Какъв късметлия съм бил.
— Ако делото на сина ми не е прекратено след две седмици, ще имаш възможност да питаш майка си на оня свят кой я е убил. Разбра ли ме?
— Още не сме свършили — каза Фин.
— И аз така мисля — отвърна Макдугъл.