Мичъл мълчаливо разбърка отново кафето си.
— Какво сте намислили? — попита след малко.
— Мога да го накарам да се признае виновен за притежание на наркотици, дребно престъпление с незначителна обществена опасност. Ще получи осемнайсет месеца пробация. — Той произнесе думите така, сякаш поднасяше подарък на заместник-окръжния прокурор.
Мичъл изпусна лъжичката в чашата и тя силно издрънча в порцелана.
— Благодаря за обяда, господин Фин — каза, — но ако ме поканихте само за да се занасяте с мен, можехме да отидем в някое място по-близо до съда. — Понечи да стане.
— Чакайте, чакайте. Седнете.
— Защо? За да продължите да издевателствате над достойнството ми? Случаят е чист като сълза. На момчето лесно ще му дадат от петнайсет до трийсет години лишаване от свобода при строг режим. Дори студент по право първи курс би спечелил делото, а вие си мислите, че ще можете да промените нещата само като ме черпите с един обяд? Повече не ме търсете.
— Моля ви. — Адвокатът посочи стола.
Прокурорът поклати глава, сякаш двамата да бъдат отново на една маса беше равносилно на лудост, но в същото време издърпа стола и седна.
— Какво? — попита. — Сега ще ми поръчате и десерт ли?
— Трябва да спечеля това дело — тихо каза Фин. Тонът му беше отчаян и самият той дори не можа да повярва, че думите са излезли от устата му. — Имам нужда да приключа това дело.
Младият прокурор го изгледа с любопитство.
— Шегувате ли се с мен? — Той се огледа. — Къде е Аштън Кътчър, защото имам чувството, че ме снимат в „Голямото прецакване“.
Фин поклати глава.
— Не се шегувам. Нуждая се от помощта ви.
Мичъл се намръщи.
— Не мога да ви обещая такава помощ и вие го знаете. — Той се наведе към адвоката: — Не ни записват, нали?
Фин кимна.
— Не харесвам това, с което се занимавате — каза Мичъл. — Трябва да го знаете. Адвокатите на обвиняемите стават богати, защото отървават клиентите си от затвора дори и те да са виновни. И не ми излизайте с изтърканото оправдание „всеки гражданин има право на защита“. Чувал съм го хиляди пъти, но не ми звучи убедително. За мен това е прах в очите на обществото, начин вашата гилдия да оправдае занаята си. — Казаното приличаше на предизборна реч, само дето думите бяха изречени с истинска злъч. Помощник-прокурорът се овладя и продължи вече по-спокойно: — Но що се отнася до вас, винаги съм ви смятал за един от добрите. Един от онези, които на никаква цена не биха престъпили закона. И ето сега седя и се чудя защо, по дяволите, ме молите да се откажа от делото. За пари ли?
Фин поклати глава.
— Няма нищо общо с парите.
— И аз така си помислих. Тогава какво е?
— Ще кажа само, че имам основателна причина.
— И мислите, че това ще ме трогне? Съжалявам, но трябва да се постараете много повече.
— Добре тогава. Майка ми беше убита миналата седмица.
— Господи, много съжалявам.
— Няма нищо. Аз не я познавах. Но въпреки това трябва да разбера какво й се е случило.
— И?
— И единственият начин да разбера какво се е случило е, ако направя така, че Кевин Макдугъл да отърве затвора.
Мичъл объркано се почеса по челото.
— Ще трябва да ми обясните по-подробно каква е връзката.
— Не мога. Мога само да кажа, че е много по-важно от някакъв нехранимайко, който продава дрога на улицата. Не искам да оправдая извършеното от Кевин Макдугъл. Той е едно малко лигаво лайно, но ако не беше той, на негово място щеше да дойде друг — и двамата го знаем.
Прокурорът се почеса по главата.
— Да допуснем, че ви повярвам. Да предположим, че разберете истината за смъртта на майка ви — цялата или част от нея. Забравяте какви чувства изпитват хората от моята страна на съдебната зала към бащата на това хлапе. Дебнат го и при първия удобен момент биха го пратили на топло за много дълго. Досега нямаха възможност да спипат баща му, но пък са хванали синчето му за топките. Те няма да го оставят, докато не пропее алт във Виенския хор на момчетата. Дори и да исках да ви направя тази услуга, не бих могъл да получа одобрението на който и да било от началниците си. Не и без да получа нещо в замяна.