— Откъде да знаем, че не са били замесени и двамата? Те са съдружници в ресторанта, защо да не са и в търговията с наркотици? Как така Манели не е забелязал, че в ресторанта е имало пари в повече всяка седмица? Ако отидем с това при федералните, те ще вдигнат мерника и на Спенсър и ще обвинят и двамата като съучастници. Вероятно обвинението ще издържи, независимо дали е вярно или не.
— Значи няма да ходим при федералните. Остави ги да продължат да водят делото срещу Манели. Когато се стигне до съдебен процес, ще извадиш коза. Така ще объркаш изцяло тезата на прокурорите и, воала, ще имаш основателни съмнения.
Фин се замисли.
— Може и да проработи — отвърна скептично. — Но нямаме по-добър вариант.
— Виждаш ли? Струваше си нощната смяна, петдесетте долара и новите дрехи. Всичко това ще го пиша на твоята сметка.
— Хубаво. Аз ще го пиша на сметката на Манели като разходи за подготовка на делото.
Козловски свали якето и се опита да изтрие с пръст едно тъмно петно на ревера.
— Все ми е тая, за мен е важно да си получа парите.
— Че по колко върви едно спортно яке в „Уолмарт“?
— Подигравай се колкото искаш, но хората, с които си имам работа, не се доверяват на човек, облечен в костюм за хиляда долара. Щом искаш да говорят с теб, трябва да изглеждаш като един от тях. — Той сви якето на топка и го хвърли в кошчето за смет. — Нещо да се е случило, докато ме нямаше?
— Фин се съгласи да представлява сина на Иймън Макдугъл — каза Лиса.
— Не, не съм — възрази той. — Само се съгласих да разговарям с него.
— Да му дадеш правна консултация? — попита Козловски.
— Да.
— Това не означава ли, че ще го представляваш?
— Технически — да — призна Фин. — Но не е като да се съгласиш да поемеш делото пред съда. Казах на Иймън, че няма да прекрача чертата. Ще се отнасям към хлапето му като към всички останали клиенти. Той прие.
— Ти си малоумен.
— Благодаря, жена ти вече ми го каза.
— Тя добре знае какво говори. Макдугъл не иска да се отнасяш към сина му като с останалите. Той иска да измъкнеш сина му. Каквото и да става. И ако не го направиш, той много ще се ядоса.
— Знам — отвърна Фин.
— А като се ядоса, ще е доста неприятен. Той е опасен и непредсказуем.
— И това знам.
— Тогава защо се съгласи да го представляваш?
Адвокатът сви рамене.
— Може би защото вярвам, че всеки има право на най-добрата правна защита, каквато може да си позволи.
— Глупости. Съгласил си се, защото за теб това е предизвикателство.
Вратата се отвори и Реджи влезе и застана зад Козловски.
— Донесох кафето! — каза радостно, но щом направи няколко крачки навътре, сбърчи нос. — Уф! Мили Боже, какво смърди така гадно!
Фин и Лиса посочиха към Козловски.
— Той! — едновременно отговориха те.
Реджи изгледа с погнуса Козловски.
— Какво е станало с теб? Да не си плувал в боклука?
— Ъхъ — сконфузено отвърна той. — Нещо такова.
Реджи забели очи, след което погледна към Лиса:
— Мила, кълна се, не си длъжна да търпиш това. Само ми кажи и моите хора за два часа ще ви вземат, и ще ви изпратят заедно с детето на сигурно място в провинцията. Давам ти дума, никога няма да те намери.
Тя се усмихна.
— Напротив, ще ме намери. — Погледна съпруга си и усмивката й стана по-широка. — Без него бих умряла.
Втора глава
На Масачузетс Авеню Закари Лонг бавно се качи на втория етаж на жилищната сграда, отбелязвайки наум всеки детайл. Като съдеше по краищата на мокета, някога е бил бежов, но това е било много отдавна. Сега беше кафяв и лекьосан. Дървените перила бяха очукани и разхлабени, между стъпалата и стената имаше огромни фуги. Дори по обяд в слънчево есенно време като днешното тук беше тъмно. От стената на втория етаж висеше гола жица. Крушка нямаше. Не че би била кой знае колко полезна.
Щом доближи горната площадка, до него достигна неприятната миризма от апартамента в дъното. Когато се качи на етажа, миризмата стана по-силна и той затисна с ръка носа си. Как така никой не беше повикал полицията чак до сутринта? Огледа се наоколо. Най-близката до стълбищната площадка врата с номер 2В се отвори със скърцане и някакъв мъж надникна навън. Беше с големи очи, слаб, чернокож, с плешиво теме и бяла коса отстрани. Носеше риза и жилетка отгоре. Лонг прецени, че е на около осемдесет.