Сега Козловски се обърна към Фин:
— Ще отида да разузная терена. Стой тук още минута.
— Няма да влизаш без мен.
— Няма да влизам, но искам да видя с какво ще си имаме работа. После ще се върна и ще измислим някакъв план.
— Добре, но ако влезеш без мен, ще ти сритам задника.
— Хубаво. — Козловски изобщо не изглеждаше изплашен. — Изчакай ме. — Той тръгна напред, леко приведен и с черна бейзболна шапка на главата. Беше трудно забележим, а и да го видеше някой, щеше да си каже, че е някой докер, и изобщо нямаше да се усъмни в него.
Нямаше го едва пет минути, но на Фин се сториха поне петдесет. Когато се върна, бившето ченге угрижено каза:
— Имам една добра и една лоша новина.
— Дай да чуем първо добрата новина.
— Имат сложна алармена система.
— Това ли е добрата новина?
— Да. Сложна е, но е стара. Когато бях в полицията, ни обучаваха как да ги обезвреждаме. Сигурен съм, че и сега ще мога.
Фин кимна.
— Това наистина е добра новина. А коя е лошата?
— Едва ли ще можем да проникнем през външната врата. Добър съм с пръстите, но бравите са огромни. Няма да мога да ги отключа.
— Мамка му. Поне ще трябва да опиташ.
— Ако се налага. Отзад има друга врата, която ми се вижда много по-лесно достъпна. Това е другата добра новина. Ще тръгнем оттам.
— Сега ли?
Козловски кимна:
— Да.
Тръгнаха покрай сградата в същата посока, от която Козловски се беше върнал преди броени минути.
Срещата беше насрочена за шест и половина. Лонг пристигна рано, капитан Таунсенд — веднага след него. Чувстваше се като ученик, довел баща си при директора на училището, но си даваше сметка, че само така ще може да продължи да работи по случая.
Той беше изпратил нареждане до Бюканън да се яви в участъка. В края на краищата ставаше дума за разследване на убийство. Заповедта обаче беше набързо отхвърлена, което накара Лонг да прибегне до заплахи. Оказа се, че американските сенатори са доста неотзивчиви към заповедите и заплахите на местните органи на реда. Детективът беше уведомен, че ако от полицията желаят да разговарят с Бюканън, той ще бъде на разположение между шест и половина и седем часа в офиса на неговия адвокат. Този час не подлежеше на промяна и сенаторът щеше да си тръгне веднага щом часът удареше седем. Лонг не обичаше да получава заповеди от заподозрени, но нямаше избор. Капитан Таунсенд му каза, че трябва да е благодарен и на това. Каза му също, че на срещата ще отидат двамата.
Кантората на адвоката се намираше в сърцето на финансовия район, в кула-небостъргач от розов мрамор, стомана и стъкло. На рецепцията Лонг и Таунсенд бяха спрени и трябваше да си покажат документите, за да им се издадат временни пропуски. Процедурата накара Лонг да се почувства така, сякаш понятията във вселената се бяха преобърнали. Сега полицаите бяха заподозрените.
Горе, в приемната на кантората, те чакаха още десет минути, загледани през големите прозорци. Разкриващата се гледка беше нагледно доказателство за това колко важни и значими са адвокатите от кантората. По физиономията на Таунсенд си личеше, че наистина е впечатлен. Лонг извърна поглед настрани.
Накрая ги въведоха в конферентна зала с не по-малко впечатляващ панорамен изглед. Бюканън вече беше тук заедно с един набит и оплешивяващ мъж на петдесет и няколко години, облечен в тъмен костюм. Мъжът стана и като дишаше тежко, изправи масивното си тяло от стола.
— Господа — каза, — аз съм Спенсър Карелсън и представлявам сенатора. — Бюканън не си направи труда да стане, а запознанството мина без ръкостискания. — Седнете — нареди адвокатът. — Доколкото разбирам, желаете да разговаряте със сенатора по повод разследване на убийство?
— Точно така — отвърна Лонг. — Ние…
Карелсън го прекъсна:
— Разбира се, сенаторът с готовност би оказал съдействие на полицията, доколкото му позволяват обстоятелствата. Има обаче основни правила, с които трябва да се съобразите.
Лонг и Таунсенд се спогледаха.
— Основни правила ли?
— Сигурен съм, че разбирате колко политически деликатен е този разговор — продължи Карелсън. — Сенатор Бюканън е в разгара на кампания по преизбирането му, която кампания приключва след по-малко от месец. Ако се разчуе за връзката на сенатора с този проблем, това би довело до какви ли не спекулации. Опонентът му без съмнение ще се възползва, за да го компрометира. Ние не можем да допуснем подобно нещо.