Пипнешком се придвижи през кухнята, докато не стигна до шкафа. Извади от чекмеджето електрическо фенерче. Лъчът, който проряза тъмнината, й подейства успокояващо. Глупаво беше. От дете не се беше бояла от тъмното.
Отиде до мазето и отвори вратата. Помещението не беше довършено, в него беше влажно и студено. Мракът беше почти непрогледен. Тя бавно слезе по дървените стъпала, всяко от които скърцаше неистово под тежестта й.
Електрическото табло се намираше в ъгъла. Но макар че знаеше точното му местоположение, й трябваха няколко секунди да го намери. Отвори капака и се озадачи от видяното. Обикновено един, най-много два от автоматичните превключватели се задействаха и изключваха при претоварване на електрическата мрежа. Този път обаче тя забеляза, че всичките бяха изключени.
Тя започна да включва превключвателите. После се обърна, за да се върне в кухнята. Освети наоколо с фенерчето, търсейки стълбището. Стъпалата обаче бяха препречени от нещо. Там стоеше мъж в черен костюм, само на метър от нея. Тя понечи да извика, но от шока от устата й излезе само скимтене.
Лъчът от фенерчето освети първо краката му, после нагоре и тялото му. Следващото нещо, което видя, беше нож в ръката му. Накрая тя освети и лицето му. Имаше загладена назад сива коса, пронизващи очи и грозен белег на челото. При други обстоятелства би й се сторил привлекателен, но ужасът я беше парализирал. Той пристъпи към нея, вдигна ножа и каза:
— Искам да ми кажеш за досието.
Фин гледаше как работи Козловски. Стояха пред задната част на сградата в Челси. Козловски стискаше със зъби малко фенерче, насочено към таблото на алармената система, монтирано до вратата. С малка отвертка махаше капака. Щом отвинти винтовете, свали капака внимателно, за да не се изключи някоя от жиците, опасали вътрешността на таблото.
— На това ли те учиха в полицията? — попита адвокатът.
Приятелят му изпъшка. Фенерчето в устата му не му позволяваше да говори, но Фин си каза, че и да имаше възможност, едва ли би отговорил на въпроса.
После Козловски извади от джоба си малки клещи с резачка и се зае да брои жиците, които бяха включени към платката. Във филмите жичките обикновено са в различни цветове. Очевидно филмите невинаги отразяват действителността, защото всичките жици в това табло бяха черни.
Козловски ги преброи, после се спря между третата и четвъртата. Внимателно доближи клещите между двете жици и погледна към Фин с повдигнати вежди.
— Не гледай мен — каза адвокатът.
Козловски отново се обърна към таблото. Клещите увиснаха над третата жица. После, в последния момент се преместиха на четвъртата и я отрязаха. Фин затвори очи, очаквайки алармата да се разпищи. Но не се случи. След миг отвори очи и видя доволния Козловски, който прибра клещите и извади шперца. Фенерчето още беше в устата му. Започна да работи върху бравата.
— Почакай — каза адвокатът и вдигна длан.
— Какво?
Фин се ослуша.
— Какво беше това? — попита.
— Кое?
Звукът се повтори. Тихо стържене по стоманата, което дойде иззад ъгъла на сградата.
— Това — каза Фин. — Какво беше това?
Козловски също го чу. Той се наведе и прибра шперца в джоба, в същото време извади пистолета.
— Стой тук — каза.
— Глупости.
Бившето ченге не му обърна внимание и се зае да открие източника на шума. Тръгна покрай стената с изваден пистолет. Когато заобиколи ъгъла, забеляза движение в сенките и веднага насочи натам пистолета.
— Не мърдай! — каза и показалецът му прилепна към спусъка.
— Добре ли познавахте Елизабет Конър? — попита Лонг Бюканън.
Сенаторът погледна адвоката си, който отвърна:
— Не.
— Тя е била дарител за кампания ви.
— Както вече казах, аз имам много дарители. Няма как да познавам всичките.
— Не всички даряват максималната сума.
— Вярно е. Но мнозина го правят и физически ми е невъзможно да следя броя и имената им — докато отговаряше, Бюканън запази желязно самообладание. Дори и да лъжеше, умееше го добре. Лонг трябваше да намери начин да пропука самоувереността му.
— Говорили сте с нея по телефона — каза той, повече като констатация, отколкото въпрос.
— Грешите — отвърна сенаторът.
Лонг бръкна в папката, която беше донесъл, извади оттам няколко листа и ги нареди на масата.