— Това са телефонните разпечатки от телефона на Елизабет Конър. — Със задоволство забеляза, че лицето на Бюканън леко посивя. — Виждате ли тези номера тук? — Показа отбелязаното с маркер. — Това са изходящите обаждания и номерата, на които е звъняла. Разпознавате ли този номер?
Бюканън преглътна тежко:
— Това е моят номер.
Лонг кимна:
— Продължавате ли да твърдите, че не сте я познавали?
Бюканън погледна към адвоката си. Лонг не можеше да разчете сигналите, които двамата си разменяха, но определено имаше някаква комуникация, защото само след миг Карелсън се намеси:
— Клиентът ми отговори на въпроса, детектив. Давай нататък.
— Давай нататък? Майната ти. Тук става въпрос за убита жена. Тя се е обаждала на сенатора многократно, а той си мисли, че нищо не се е случило?
— Вероятно някой от екипа на сенатора е вдигнал телефона. Не можете да докажете, че сенаторът изобщо е говорил с жената. Може да се е опитала да се свърже с него, но да е разговаряла само с някоя от секретарките.
Лонг поклати глава.
— Вижте тук. Два от тези разговори са продължили повече от петнайсет минути. А всичките са траели над пет минути. Искате да ми кажете, че секретарките разговарят по петнайсет минути с всеки непознат?
— Клиентът ми отговори на въпроса ви. Тези записи не доказват нищо. Давайте нататък, детектив.
— Тези записи доказват, че той лъже — каза Лонг.
Лицето на Карелсън стана почти лилаво.
— Капитан Таунсенд, няма да търпя подобни обвинения срещу моя клиент. Трябва ли да ви напомням, че е член на Сената на Съединените щати?
Таунсенд само махна с ръка.
— Ами Иймън Макдугъл? — продължи Лонг, съсредоточил се в нападението. — Добре ли го познавате?
Адвокатът вдигна ръка, за да попречи на Бюканън да отговори.
— Преди клиентът ми да отговори, настоявам да знам какво общо има това с разследването.
— То си е ваше право — отвърна детективът и отново се обърна към Бюканън.
— Разберете, детектив — ядоса се Карелсън. — Сенаторът няма да говори, докато не му кажа. Искате информация? Тогава трябва да съм сигурен, че има връзка с разследването. Няма да позволя този шантаж да продължи!
Лонг трябваше да му признае: закръгленият дребен човечец умееше да крещи.
— Макдугъл е бил шеф на госпожа Конър — обясни Лонг.
— Е, и? Това не е никакво оправдание за подобен въпрос — отвърна Карелсън.
Лонг посочи списъка с телефонните номера.
— Виждате ли тези номера?
— Да.
— Този номер тук е бил набиран веднага след всеки от разговорите с дома на сенатора. Той е на Иймън Макдугъл. Наистина ли мислите, че е случайно съвпадение?
— Ние не мислим нищо, детектив — каза адвокатът. — Не е в нашата компетенция да мислим или предполагаме каквото и да било. Вашата работа е да ме убедите, че тези въпроси имат отношение към убийството на жената. Дотук нямам впечатлението, че можете с нещо да обосновете въпросите си.
Лонг се обърна към Таунсенд:
— Тоя майтапи ли се с мен? Не съм можел да обоснова въпросите си. — После отново се обърна към Бюканън: — Сенаторе, при цялото ми уважение към вас, ние разполагаме с телефонни разпечатки, с връзката между убитата и Макдугъл, имаме доказателства, че всеки един от първия до последния служител на Макдугъл е дарил максималната сума, допустима от закона за кампанията ви, веднъж годишно през последните четири години. Имаме и тялото на Конър, плуващо в локва кръв. И какво ще кажете на журналистите? Без коментар?
— Това е неприемливо! — извика Карелсън и стана от стола. — Капитан Таунсенд, мисля, че основните правила ви бяха ясни, това няма да стигне до пресата!
Лонг също беше станал, а и беше с десетина сантиметра по-висок от адвоката.
— Вие казахте, че той ще отговаря на въпросите! — изкрещя детективът в лицето на адвоката. — Вие не си спазихте обещанието, затова вашите основни правила не значат нищо за мен!
Карелсън погледна към Таунсенд.
— Тогава и двамата се простете с кариерата си в полицията!
— Чакайте, чакайте! — намеси се капитанът. — Спрете малко!
— Мислите, че не мога да го направя ли? — извика адвокатът. — Само стойте и гледайте! И двамата ще излетите на улицата толкова бързо, че няма да се опомните! Помислете си добре, капитан Таунсенд, преди отново да пуснете в действие този маниак! — Той стана и подкани клиента си да стори същото. — Хайде, сенаторе, не е необходимо да търпите това повече.