— Напротив, необходимо е — възрази Лонг. — Дали ще е тук или в полицейския участък, той ще трябва да отговаря на въпросите ми.
Карелсън му се усмихна. Беше студена, саркастична усмивка.
— Опитайте се да го повикате с призовка в участъка. Бих дал всичко, за да видя какви ще са последиците за вас. — Погледна към Таунсенд: — Секретарката ми ще ви съпроводи до вратата.
Лонг и Таунсенд останаха сами в залата. И двамата стояха прави, приведени над масата, като спринтьори, които нормализират дишането си. Таунсенд погледна към Лонг.
— Е, това мина добре — каза.
Двайсет и седма глава
Козловски за малко не натисна спусъка. Всеки друг по-неопитен от него би открил стрелба, щом види мърдането на сянката. Той обаче се спря. Пръстът му беше плътно обхванал спусъка, но той изчака сянката да придобие по-ясни форми. Когато това се случи, Козловски издиша облекчено и свали оръжието.
— Мили Боже, Сали — прошепна — за малко да те застрелям!
Тя стоеше наведена зад една купчина подредени дървени палети.
— Излез оттам — процеди Коз.
— Какво става? — попита Фин и след като надникна иззад гърба му, и видя Сали, възкликна: — Какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох да помогна — отвърна тя.
— Какви ги дрънкаш?
— Чух ви днес в апартамента. Чух да казвате, че довечера ще проникнете с взлом.
— И как възнамеряваш да ни помогнеш? Като се размина на косъм със смъртта ли?
Тя се намръщи и упорито настоя:
— Мога да помогна.
— Дори не знаеш за какво е цялата работа.
— Не ми и трябва. Знам само, че сте загазили.
Фин удивен поклати глава.
— Какво стана с Лиса? Защо не си при нея?
— Казах й, че ще си пиша домашното в стаята за гости, след което се измъкнах навън.
Фин се обърна към Козловски:
— Обади й се. Сигурно вече е откачила от притеснение.
Козловски вече беше извадил телефона.
— Сега я набирам.
— Как стигна дотук?
— Взех такси.
— До този квартал?
— Този квартал е много по-безопасен от местата, където съм живяла преди.
— Трябва да се върнеш, не можеш да останеш.
— Защо не?
— Защото си дете. Не бива да си опропастяваш живота, като се замесваш в подобни неща.
— От кого го чувам. Ако ме хванат, понеже съм непълнолетна, най-много да ме плеснат по ръцете и да ми дадат два месеца в изправително заведение. Щом навърша осемнайсет, ще го изчистят от досието ми. Ако вас ви арестуват тук, последиците ще са много по-сериозни. Е, и кой рискува повече?
Козловски затвори телефона.
— Добре, сега поне Лиса знае, че тя е добре. — Той погледна към Сали: — Най-добре ще е да не й се мяркаш пред очите, докато не се успокои. В момента не ти е много благодарна за стореното.
— Съжалявам — отвърна момичето. — Но няма да си тръгна.
— Напротив — каза Фин.
— Как ще се върне? — попита Козловски. Въпросът беше към адвоката. — Едва ли наблизо чакат таксита.
— Няма да я вземем с нас — заяви Фин.
— Както искаш — отвърна приятелят му. — Но аз няма да идвам тук отново утре вечер. Вече обезвредих алармата и не мога да я задействам отново. Вероятността да го забележат утре е голяма. Може да предположат, че просто е спряло електричеството, но може и да не предположат. Както и да го погледнеш, не си струва да идваме пак утре.
— Сериозно ли би се съгласил и тя да се замеси в това?
— Не. Не е добре за нея, нито за нас, да се замесваме. Ще влезем и ще излезем за броени минути. Една папка — само това ни трябва. — Той се обърна към Сали: — Ти можеш да не вдигаш шум, нали?
Тя кимна.
— Защото ако вдигнеш шум, може да се наложи да те застрелям, което ще е голям проблем за всички нас, разбра ли?
Тя отново кимна.
Козловски се обърна към Фин:
— Ти решаваш, но аз ти предлагам да свършим това, за което сме дошли.
Адвокатът се почувства малцинство.
— Добре. — Погледна към Сали. — Но ще правиш абсолютно всичко, което ти кажа. Ако искам да бягаме, ще тичаш с всички сили и няма да се обръщаш назад. Ясно?
— Ясно — отвърна тя.