— Добре — неохотно каза Фин.
Тримата пропълзяха до задната врата. На Козловски му трябваше по-малко от минута да отключи бравата.
— Можеш ли да ме научиш и мен — попита го Сали.
— Не, не може — отвърна Фин вместо партньора му.
Козловски погледна момичето и сви рамене.
— Ще го обсъдим по-късно.
— Не, няма — възпротиви се Фин.
Козловски кимна към вратата.
— Отворено е.
Той завъртя дръжката и бутна навътре. Вратата се придвижи, но рязко се спря на трийсетина сантиметра навътре. Козловски побутна по-силно, но вратата не помръдна.
— Блокирана е — каза.
Фин се приближи и подпря вратата с рамо, но тя не помръдна нито на милиметър. Опита отново, но без успех.
— Блокирана е с нещо тежко — отбеляза той. Промуши ръката си и се опита да се вмъкне. Процепът беше достатъчно широк да мине главата му, но тялото му заседна по средата. Опита да си глътне корема, но без полза. След няколко опита се отказа и измъкна главата си.
— Да опитаме с предната врата тогава — каза.
Козловски поклати глава.
— Не мога да се справя с онези ключалки.
— Трябва да има начин да влезем.
— Има. — Козловски погледна към Сали.
— Друг начин? — попита Фин.
— По-добра идея ли имаш?
— Аз нямам нищо против — намеси се момичето.
Фин поклати глава.
— Няма да ти позволя да го направиш.
— Защо не? Нали искаш да влезеш вътре? Аз съм достатъчно дребна на ръст, за да мина. Ще отида до предната врата и ще я отключа. Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че това е незаконно проникване с взлом на територия, която е чужда частна собственост.
— Ти вече прекрачи чертата.
— Да, но ти не си.
— Аз я прекрачих, когато бях на девет.
Фин погледна Козловски с молба за помощ, но такава не дойде.
— Както казах вече, ти решаваш — изказа се бившето ченге, — но нейното предложение е разумно.
— Ами ако не открие предната врата? — попита Фин.
— Какво толкова? — попита Сали. — Ще се върна там, откъдето съм дошла.
— Въпреки всичко идеята не ми харесва — каза Фин.
— Примири се. — Сали не дочака отговора, направо се шмугна между двамата и се промъкна в полуотворената врата.
— Чакай! — възпротиви се Фин и бързо протегна ръка да я хване, но тя вече беше далеч. — Върни се!
— Не — отекна гласът й в тъмното. — Къде се намира предната врата?
— Отпред — отговори Козловски.
Фин го изгледа на кръв.
— Какво, нали е там? — оправда се той.
— От коя страна? — попита момичето.
— От дясната. Почукай три пъти, когато стигнеш — инструктира я Козловски. — Трябва да обезвредя алармата, преди да отвориш. Когато и ние почукаме три пъти, това ще означава, че алармата е изключена и можеш да отвориш.
— Ако не стигна там до десет минути, елате да ме потърсите.
Тя изчезна във вътрешността и Козловски затвори вратата след нея.
— Това не е хубаво — каза Фин. — Тя не трябва да прави такива неща.
— Ако искаш да разбереш какво се е случило с майка ти, трябва да се примириш. Нямаме голям избор. — Партньорът му кимна към ъгъла на сградата. — Да отидем при предната врата. Не бива да я караме да ни чака. Напомня ми на Лиса и затова не искам да я ядосвам.
Двамата се промъкнаха покрай стената, придържайки се към сенките. Козловски първи стигна до ъгъла и понечи да завие, но се закова на място и Фин се блъсна в него. Той го избута навътре.
— Какво има? — попита го адвокатът.
— Макдугъл.
— Какво Макдугъл?
Козловски го погледна уплашено. За първи път Фин виждаше в очите му паника.
— Върна се — отвърна той.
Спенсър Карелсън седеше в огромния си ъглов кабинет на последния етаж на най-високия небостъргач в центъра на Бостън. Не беше най-високият в целия град — Пруденшъл Билдинг в Бек Бей заемаше челното място — но той предпочиташе градския център. Беше по-близо до водата и предлагаше по-красива гледка. Също така беше по-близо и до съдилищата. Разбира се, когато му се наложеше да отиде до съда, за него усещането беше като поражение. Карелсън беше майстор на компромиса и хитър политически парламентьор. Никой в щата нямаше повече и по-влиятелни връзки от него. Работата му, както смяташе той, беше да не допуска клиентите му да стигнат до съда.