— Не точно.
— Какво друго:
— Имам няколко условия. Първо, не искам моето име да се замесва.
— Не искате клиентите ви да знаят, че сътрудничите на прокуратурата?
— Нещо такова. Второ, изчаквате няколко дни, след като отпаднат обвиненията срещу Кевин Макдугъл и едва тогава се заемате със Слейд.
— Защо?
— Трябва да се погрижа за някои неща, преди да стане напечено.
— Като например?
— По-добре да не знаете. Ще кажа само, че ако искате да направите удара на десетилетието, ще трябва да приемете условията ми. Съгласен ли сте?
Прокурорът поклати глава:
— Не мога да сключа сделка с вас, без да имам разрешение за това.
Фин кимна.
— Тогава го получете. Но го направете в следващите няколко часа, в противен случай сделка няма да има.
— Дайте ми номера на мобилния ви телефон. Аз ще ви потърся. — Фин извади визитна картичка и написа на гърба номера на мобилния си. — Когато това свърши — добави Мичъл, — искам да знам за какво беше всичко това.
Адвокатът поклати глава.
— На ваше място не бих се надявал. Свържете се с мен по-скоро. — Виждаше как Мичъл вече си представя да пише речта, която ще даде на пресконференция след първите арести. Или пък вече репетираше речта си за предизборната си кампания за губернатор.
— Ще се свържа — отвърна прокурорът. — Непременно ще се свържа.
Фин се върна в кантората си преди един часа. Лиса вдигна поглед от бюрото и го изгледа въпросително:
— Е?
— Ще видим — отвърна той.
— Само това ли?
— Засега — да.
Козловски излезе от кабинета си.
— Каква е ситуацията? — попита той.
Фин само сви рамене.
— Какво точно ти каза? — притисна го Лиса.
— Каза, че няма право да сключва сделка. Щял да иска от началството да одобрят действията му.
— Но прояви интерес, нали? — попита приятелят му.
— О, да, определено. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите, когато чу записа. Направо го виждах как планира политическата си кариера след това.
— Той ще сключи сделка — каза Лиса. — Убедена съм.
— Може би — рече съпругът й. — Но ще трябва да положи доста усилия, за да убеди началството си да се откажат от хлапето на Иймън Макдугъл в замяна на нещо, което не е златна мина. Това не е златна мина, но е доста добра улика. Ако я изиграят добре, може да хванат в мрежата доста риби. Ако го изиграят грешно, няма да получат нищо. Няма да могат да го понесат.
Лиса поклати глава.
— Той ще се съгласи на сделка — повтори.
— Може би — каза Козловски. — Не ни остава нищо друго, освен да чакаме.
— Има нещо друго обаче — обади се Фин. — Трябва довечера да се върна в Ню Хемпшир, за да се срещна с жената от агенцията по осиновяване, да хвърля едно око на моето досие. Тя обади ли се?
Лиса поклати глава.
Той седна зад бюрото и взе телефона. Извади визитната картичка на Шели Теско от портфейла си и набра номера. Телефонът иззвъня три пъти, преди секретарката й да вдигне:
— Център по осиновяване.
— Мога ли да разговарям с Шели Теско?
— Съжалявам, но госпожа Теско не е на работа. Да й предам ли нещо?
— Кога я очаквате?
Жената замълча за секунда.
— Не съм сигурна. Трябваше да дойде още сутринта. Кой се обажда?
— Скот Фин. Имахме среща тази вечер, но тя така и не ми се обади да ми каже къде ще се срещнем.
— Не ви виждам в графика й — отбеляза секретарката.
— Може да не ме е записала. Вероятно не го е сметнала за служебен ангажимент. Трябваше да се срещнем, след като тя приключи работа. Искам само да знам кога и къде да дойда.
— Съжалявам, но не знам какво да ви кажа. Звънях на домашния и на мобилния й телефон, но никой не ми отговори. За какво трябваше да се срещнете?
Фин се поколеба какво да отговори.
— По личен въпрос. Аз съм осиновен и имах някои въпроси към нея.
— И защо тогава да не е служебен ангажимент? — попита жената, вече с подозрителен тон. — Нали това и й е работата.
— Може ли да я помолите да ми се обади, когато се свържете с нея? — Нямаше смисъл да отговаря на въпроса на секретарката. Даде й телефонния си номер.
— Добре — съгласи се тя, макар и не много уверено. — Ще й предам да ви се обади, щом се свържа.