Коул пъхна последното парченце ябълка в устата си и последва колата на адвоката на безопасно разстояние. Макдугъл му беше разкрил какво ще каже на адвоката, затова сега той имаше доста добра представа накъде се е запътил Фин. Коул щеше да стои близо до него, да го наблюдава, но щеше да се намеси само в краен случай.
Той обаче знаеше, че рано или късно това щеше да се случи.
Трийсет и трета глава
Слънцето бавно залязваше зад Бийкън Хил, когато Фин паркира на Луисбърг Скуеър. Следобедните облаци се бяха разсеяли и преместили към Кеймбридж, Бек Бей и Нютън на път към обичайната си всекидневна обиколка над страната. На площада обаче беше светло и слънчево. Сякаш мястото беше застинало от векове, от времето, когато властта и привилегиите бяха смятани за рождено право на някои и се предаваха от поколение на поколение.
Фин също трябваше да е част от този свят. По право той би трябвало да е израснал в щастие и сигурност. Но не би. Вместо това той беше принуден на младини да се бори за всеки залък и всеки долар. Беше изхвърлен на улицата, на произвола на съдбата, да се грижи и защитава сам. Дори още преди да вдиша първите глътки въздух, той беше заклеймен като недостоен. Докато слизаше от колата си пред имението на Бюканън, гневът у него постепенно набираше сила.
Изкачи стъпалата пред входната врата и натисна звънеца. Не знаеше какво следва да каже или да стори. Знаеше само, че трябва да се изправи срещу Джеймс Бюканън. Мъжът, който беше убил майка му.
Той отново натисна звънеца, хвана голямото месингово чукало във формата на лъвска глава и заблъска по вратата с всичка сила. Още продължаваше да блъска, когато вратата се отвори.
— Какво има? — попита появилата се отвътре жена.
Фин се смути. Жената пред него беше млада, облечена обикновено, но от нея се излъчваше самоувереност, присъща на богатите.
След секунда Фин се окопити.
— Какво има? — попита жената отново. — Ще счупите вратата. Навярно сте дошли да искате нещо.
— Трябва да говоря със сенатор Бюканън — накрая успя да изрече Фин.
— Да бе, вие и целият свят искате да говорите с него. Имате ли насрочена среща?
— Не. Но въпреки това трябва да се видя с него. — Докато отговаряше по този начин, осъзна колко глупаво и налудничаво звучат думите му. Може би наистина беше луд.
Жената го изгледа; личеше, че и тя го е помислила за луд. Изведнъж Фин чу зад гърба си нечий глас:
— Проблем ли има, госпожице Бюканън?
Той се обърна и видя едър мъж в черен костюм и слънчеви очила. В ухото си имаше миниатюрна слушалка, чийто кабел се спускаше и скриваше под яката на сакото му.
— Не, Морис, този човек тъкмо се канеше да си ходи — отвърна жената, обърна се към Фин и го погледна със съжаление: — Нали така?
Той се поколеба и мъжът направи крачка към него.
— Вие дъщеря му ли сте? — попита Фин.
Въпросът сякаш наля масло в огъня на бодигарда, който бързо направи още две крачки към него и го хвана под мишницата.
— Добре, господине — каза той. Охраната се държеше винаги любезно, дори когато пребиваха или изхвърляха някого. — Време е да си вървите.
Младата жена понечи да затвори вратата.
— Чакайте! — извика Фин и се изскубна от бодигарда.
— Дошъл съм по повод Елизабет Конър! Аз съм неин син!
Вратата се затвори и бодигардът отново го хвана, този път обаче впи пръстите си в ръката му.
— Казах, че е време да си вървите, господине — повтори телохранителят, вече с по-настойчив и твърд тон.
Фин забеляза издутината под сакото му, там, където се намираше раменният му кобур.
— Искам само да разговарям с него — протестира адвокатът, с което влоши положението си.
— Сенаторът е зает човек — отвърна бодигардът бавно и ясно, сякаш обясняваше на петгодишно дете. — Не искам да викам полиция, но май ще се наложи.
В този миг вратата се отвори така бързо, както се беше затворила. Младата жена го погледна отново с любопитство.
— Възрастната дама, която беше убита ли? — попита тя. — За която полицията разпитва баща ми?
Човекът от охраната продължи да дърпа Фин.
— Всичко е наред, госпожице Бюканън — каза. — Сам ще се оправя.
— Точно така — провикна се Фин към нея, мъчейки се отново да се освободи от хватката на охранителя. — Жената, която беше убита. Не знаех за разпита.