— За убийство? — Таунсенд се намръщи. — Звучи ми прекалено.
— Тук не става дума за дребна хулиганска проява.
— Той досега не е бил осъждан.
— Може, но е абсолютно сигурно, че ще загуби изборите. Пряко е замесен в заговор с цел незаконно финансиране на политическата си кампания. Освен това уликите го свързват с един от босовете на организираната престъпност. Наистина ли мислиш, че ще оцелее на политическата сцена?
Таунсенд се залюля в стола си.
— Може и да не оцелее, но какво от това? Какво, ако Бюканън изгуби изборите? Кой го е грижа? Той и без друго е достатъчно богат.
— Хората като него не обичат да губят. Освен това прочетох, че е изхарчил над пет милиона собствени пари за кампанията. Няма да се откаже лесно.
Капитанът поклати глава.
— Ще ни трябва доста повече, за да го вкараме зад решетките.
— Защо не го повикаме тук? — предложи Лонг. — Ще го призовем официално, ще го посплашим, ще разтресем клетката му.
— Не можем, защото клетката, в която живее, не се тресе. С това, което имаме в момента, ако го извикаме, няма да можем да се отървем от адвокатите и политиците, които ще ни налетят като лешояди.
— Казвам ти, на този не му е чиста работата. И най-вероятно е убил Елизабет Конър.
Таунсенд кимна.
— Може и да си прав. Но само това не е достатъчно, за да го докажем. — Секретарката надникна в стаята. — Какво има? — сърдито попита той.
— Дошли са двама души при детектив Лонг — отвърна тя. — Казват, че е спешно.
— Казаха ли за какво са дошли? — попита Лонг.
Тя поклати глава.
— Името на единия от тях е Фин. Каза, че като чуете, веднага ще искате да говорите с него.
Таунсенд и Лонг се спогледаха.
— Дали са надушили нещо? — попита капитанът.
— Има само един начин да разберем. — Детективът стана и тръгна към вратата.
— Лонг! — спря го капитанът. Той се обърна. — Каквото и да е, пипай внимателно и не прибързвай, разбра ли? Не давай на адвоката и на неговия доберман никаква информация. Ако разберат, че сме се заели сериозно с Бюканън, един господ знае каква глупост ще направят, а аз не искам и те да се месят. Имаме си работа не с редови гражданин, а със сенатор.
— А аз си мислех, че правосъдието е еднакво за всички, капитане.
— Така е, но това не означава, че е глупаво.
— Обадете се на ченгетата в Ню Хемпшир, ако не вярвате! — извика Фин. Вече от половин час разказваше на Лонг за създалата се ситуация, но като че до този момент детективът не се беше впечатлил кой знае колко. — Сега са в дома на Шели Теско и се опитват да разгадаят какво й се е случило.
— Не се тревожете, господин Фин. Като свършим, ще се обадя. Но дори и да е вярно това, което казвате — дори и да е изчезнала безследно, това изобщо не доказва наличието на извършено престъпление. Тя дори не е в неизвестност достатъчно дълго, за да бъде обявена за издирване.
— Казвам ви, Бюканън ми е баща. Елизабет Конър — майка ми — го е изнудвала, затова я е убил.
— Но защо? Да имаш незаконно дете отдавна не е престъпление. Джеймс Бюканън и без това вече има репутацията на женкар. Хората далеч не го смятат за Ганди. Това, за което говорите, се е случило преди повече от четирийсет години, преди той дори да се ожени. Как тогава ще го изнудват?
— Защото е политик. Бюканън е съзнавал, че подобна история ще попречи на преизбирането му, затова е убил майка ми. После, когато е разбрал, че съм близо до истината, е убил Шели Теско — единствената, която можеше да докаже, че той ме е изоставил.
— Дори не сме сигурни, че тя е мъртва. Освен това защо да е единствената? Навярно има архиви.
Фин поклати глава.
— Изчезнали са. Накарах секретарката й да ги потърси, но Теско ги е взела вчера и изглежда ги е изнесла от службата. Ченгетата са претърсили къщата, но не са открили досието. Така че сега всички документи, доказващи факта на бащинството му, са изчезнали.
— Все още може да се вземат проби на ДНК.
— Точно затова съм тук! — възкликна Фин. — Изследвайте неговото ДНК и тогава ще разберем със сигурност.
— Не ме разбирате. Искам да кажа, защо той ще си усложнява живота с убийството на тази жена и с кражбата на досието, след като е достатъчен един тест на ДНК, за да се докаже същото? Няма логика.
— Защото той е мислел, че досието е единственият начин аз да разбера. Мислел е, че след като премахне Теско и аз не успея да се добера до досието, никой няма да го заподозре във връзка с майка ми и в нейното убийство.