Мястото означаваше нещо дори за тези свикнали да гледат смъртта в очите войници. В тяхната родина това място беше свещено.
Значи нямаше да преследват опасни терористи, нито да застрелят някой враг на страната. Предстоеше им безпрецедентна операция, макар да не бяха съвсем сигурни каква точно ще е тя.
Последните думи на Шерев попаднаха право в целта.
— Задачата ни е да открием и приберем Граала и Старозаветния кивот.
— Какво? — подскочи командирът на групата, сякаш не беше повярвал на ушите си.
— Граалът и кивотът. Намерете ги и ги докарайте обратно. А също камъните урим и тумин.
— Има ли заложници? — попита командирът.
— Една жена — американка, доктор Дънкан. Направете всичко възможно да я спасите. А останалите да бъдат избити.
По сателитния телефон им предадоха последните снимки от най-близкия шпионски спътник. Търкот прехвърли изображението върху дисплея на шлема, после го увеличи.
— Западният край — каза той на Яков и Шерев.
— Не виждам — повдигна рамене Яков.
— Там има една стърчаща сянка. Това трябва да е зъберът. Тъничката линия сочи откъде минава пътеката.
Шерев предаде в хеликоптерите точното местонахождение, на зъбера.
— Водещата „Кобра“ ще е при целта до три минути — информира той Търкот и Яков.
Търкот междувременно се свърза с мерача на приближаващия към района АЦ-130. На две хиляди метра над Синайския полуостров капитан Деби Макомбър улови повикването на Търкот и отвърна със звънлив глас:
— Тук „Спуки четири-девет“. Приемам.
Пред себе си Макомбър имаше два екрана. На единия се виждаше изображение от предната радиолокационна система за прехват и указване на целта АН/ААК-117, а на втория — от системата за огневи контрол АПГ-80, същата, която се използваше и на изтребителите Ф-15Е. Деби се намираше в тясно, затворено помещение в предната част на товарния отсек на модифицирания Ц-130. От едната й страна бе настанен офицерът за електронна борба, а от другата — операторът по телевизионно и инфрачервено наблюдение, който следеше целите независимо от светлинните или климатичните условия навън.
— Три минути. Ще бъдем на хиляда и петстотин метра над най-високата точка в района. Край.
Останалата част от просторния товарен отсек бе заета от оръжейните системи, които бяха насочени към левия борд на самолета — 25-милиметрова многоцевна картечница ГАУ-12, 40-милиметрово оръдие Л60, и 105-милиметрово оръдие М-102. С помощта на пулта за управление Макомбър можеше да командва огъня и на трите оръжия едновременно и по различни цели, при това със стопроцентова точност. За по-малко от двайсет секунди смъртоносните оръдия бяха в състояние да натъпчат с олово всеки квадратен метър от район с размерите на футболно игрище.
Макомбър разполагаше с два основни метода за насочване на оръдията. Единият беше да задейства компютърна програма, използваща информация за целите от разузнавателните източници. Вторият беше ръчен, при който бе достатъчно да докосне чувствителния екран и оръдията щяха да поразят точно мястото, което допираше с пръст.
Макомбър беше завършила Военно-въздушната академия и положи немалко усилия да бъде включена в тази операция. Тя бе първата жена, участваща в ескадрилата за специални операции, където се използваха самолети от типа АЦ-130 „Призрак“. Всъщност Макомбър бе привикнала от малка с трудностите на живота. Родителите й бяха загинали в автомобилна катастрофа, когато беше на три и тя бе отгледана от баба си в едно ранчо в Монтана — суров край, където за да оцелееш, трябва да си силен. Една снимка на баба й бе залепена до дисплея „за вдъхновение“.
— Засякохте ли нашите приятели? — попита Търкот. — Приемам.
— Виждаме ги ясно — отвърна Макомбър.
„Кобрите“ летяха в колона, използвайки всички налични маскировъчни средства. Товарните вертолети ги следваха на две минути полет. Това бе виртуозен пилотаж, тъй като разстоянието между перките и стените на каньона бе едва няколко метра.
Но заради камуфлажните средства никой от пилотите не забеляза облака, който започна да се спуска от върха на планината.
Търкот почувства първия прилив от адреналин. Скафандърът го притискаше плътно и за първи път си даде сметка за скритата в него сила. Създаден от „Меджик-12“ под контрола на „Мисията“ при използване на аирлиански технологии, той вероятно бе най-подходящото средство за предстоящата операция. Търкот се обърна и потърси с очи Яков. Руснакът се захили и вдигна нагоре палец. Шерев бе притиснал една от слушалките към ухото си и слушаше доклада на пилотите от щурмовата група. От време на време Търкот дочуваше пращенето от сменящите се честоти.