Яков и Шерев поведоха тяхната група нагоре по втория тунел. Движеха се предпазливо, очаквайки всеки момент да ги посрещнат със стрелба. Яков местеше дулото на автомата наляво-надясно, опрял пръст на спусъка. Тунелът се вля в голямо помещение, което беше съвсем празно, ако се изключат няколкото пулта за управление аирлианско производство. В отсрещния край имаше друг тунел.
— Натам — посочи Яков с автомата и останалите го последваха.
Пътят им бе препречен от залостена врата. Търкот отстъпи назад, докато един от командосите поставяше експлозив. Той се олюля, когато взривът отекна в тунела, след това се втурна през образувалия се отвор. Тук имаше голяма стая с много празни легла. Никакви врати.
Търкот изруга, обърна се и си проправи път през командосите.
Веднага щом прекрачи прага Яков си даде сметка, че е допуснал грешка. Намираше се в тясно помещение, от което нямаше друг изход. Подът под краката му се разтърси. Шерев се присъедини към него и в мига, когато следващият командос понечи да влезе, цялата стая започна да се издига. Командосът скочи вътре, разминавайки се на косъм с горния ръб на отвора. Бързо набраха скорост и профучаха покрай още няколко врати на други нива, но асансьорът не спираше. По гладките стени не се виждаха никакви копчета.
Яков се облегна назад и насочи автомата към вратата.
— Мисля, че отиваме към върха на планината — промърмори той.
Когато най-сетне стигна контролната зала, Търкот се натъкна на струпаните пред шахтата на асансьора командоси. Те набързо му предадоха какво се е случило. Две метални въжета на отсрещната стена на шахтата се движеха в противоположни посоки. Едното нагоре, второто надолу.
Търкот не се поколеба дори за миг. Той скочи в шахтата и сграбчи въжето, което се издигаше нагоре. Манипулаторната ръка заскърца пронизително по въжените нишки, преди да ги стегне като менгеме. Сега и той се изкачваше нагоре.
Яков почувства, че тялото му олеква, което бе първият признак за забавяне на скоростта. Асансьорът спря. Намираха се в просторна подземна кухина. В средата й имаше скакалец, а до него стърчеше висока фигура, облечена в странни дрехи и с корона на главата. Неколцина войници носеха нещо, увито с плътен бял плат и положено на дебели пръти. Други двама придържаха олюляващата се Лиза Дънкан.
Яков изскочи от асансьора, притиснал към рамото си приклада на автомата. Шерев и другият командос го следваха отзад.
— Никой да не мърда! — изрева Яков.
Сянката на Аспасия се извърна. Когато отметна назад качулката си, отдолу се показа ъгловато лице, с изненадващо гладка кожа. Той се усмихна.
— О, големият руснак! Чувал съм за теб. Трудно се работи с твоите сънародници. Казах на Хитлер да не започва онова нашествие, но той не ме послуша. Изби доста руснаци, а и от неговите сънародници немалко загинаха, така че накрая спечелихме.
— Поставете долу кивота — Яков махна с автомата.
— Не мисля, че трябва да го правят — завъртя глава Сянката на Аспасия. Той даде знак и двамата носачи започнаха да се катерят по стълбичката към скакалеца.
— Спрете! — извика Шерев.
Сянката на Аспасия прекрачи встрани и сграбчи Лиза Дънкан, която изглеждаше като упоена. Той стисна гърлото й и я притисна към себе си. В другата му ръка блесна острие, което опря в шията й.
— На мнозина съм видял сметката с това. Един повече за мен е без значение. За вас има ли?
— Не. Няма — заяви Яков и се прицели.
Автоматичният асансьор стигна върха, след това смени посоката и пое обратно.
Вдигнал глава нагоре, Търкот виждаше ясно плоското бяло дъно на асансьора, който се спускаше към него, изпълвайки цялата шахта. Нямаше къде да се скрие. В мига, когато се изравни със следващия отвор, той се оттласна от стената и скочи през дупката, разминавайки се на сантиметри с падащата кабина.
Веднага щом асансьорът отмина, Търкот отново скочи в шахтата и сграби пълзящия нагоре кабел.
— Не прибързвай! — посъветва го Сянката на Аспасия. Той кимна към двамата, които носеха кивота. — За това сте дошли, нали? Само че съм го минирал. И това също ви трябва. — Той посочи дрехите.
— Предпочитам да унищожа кивота, отколкото да го оставя в твои ръце — заяви спокойно Яков.
— Ти може би, но не и приятелят ти — Сянката на Аспасия погледна към Шерев. — Той дойде тук, за да си върне камъните. Ако вземе в добавка и кивота, ще поднесе най-хубавия подарък на своята родина, нали, господин Шерев?
— Няма да ти позволим да си тръгнеш — заяви Шерев, застанал встрани, командосът беше зад него.
Търкот избра този момент, за да нахлуе в помещението. Той се претърколи, скочи на крака, смъкна оръжието от ремъка и го насочи.