Лиза Дънкан лежеше на аутопсионната маса.
Търкот се облещи, уверен, че халюцинира. Затвори очи и ги отвори, но сцената оставаше непроменена. Лиза беше облечена с дълга окървавена риза. Очите й бяха отворени. Тя завъртя глава към Търкот.
— Майк! — Протегна ръце към него. — Ела при мен.
Търкот се поколеба и това го учуди.
— Коя си ти?
Една дълбока бръчка разцепи челото й.
— Майк?
Професор Муалама наблюдаваше ставащото от дъното на дисекционната зала. Черните му очи не слизаха от лицето на Лиза Дънкан. От ухото му се стичаше тъмна струйка кръв.
— Коя си ти? — повтори Търкот, изключил за всичко, освен за жената пред него.
Лиза понечи да отвърне, но я прекъсна гласът на майор Куин:
— Скакалецът със Сянката на Аспасия и Граалът току-що е преминал щита около Великденския остров.