— Винаги има избор — възрази Дънкан.
— Свобода на избора? — Сянката на Аспасия поклати глава, за да покаже какво мисли по въпроса. — Ти си невежа и наивна и въобще не разбираш за какво говорим. Приказваш ми тук за свобода на избора, а сигурно дори не подозираш каква си всъщност.
— Какво искаш да кажеш?
— Не ме интересува дали ще откриеш онова, което търсиш. Има и по-важни неща от твоите жалки цели.
Дънкан не разбра какво има предвид Ал-Иблис и се зачуди дали не се опитва да я подведе.
— Как започна всичко това? — попита тя.
— Няма значение как е започнало — отвърна Сянката на Аспасия. — Важен е краят. И той ще настъпи съвсем скоро.
— Защо аирлианците дойдоха тук?
— Това не е важно.
— А защо ти си тук? За какво ти е притрябвал Граалът?
— Нямаш ни най-малка представа какво държиш — заговори Аспасия. — Ако ти…
— Зная повече, отколкото си мислиш — прекъсна го Дънкан, раздразнена от презрението в думите му.
— Значи не си тази, за която се представяш. Трябваше да се досетя. Ти откри на света Зона 51, ти спря „Меджик-12“. Твоят капитан Търкот уби Аспасия и унищожи аирлианския флот, но всичко започна заради теб. Ти пращаше Търкот там, където е нужно. Той знае ли, че е бил играчка в твоите ръце? Знае ли коя си в действителност? А ти знаеш ли коя си? — Не изчака отговора й. — Имаше и други като теб преди, такива, които нарушаваха крехкото равновесие и предизвикваха мъка и смърт. Добре се беше прикрила, доктор Дънкан, но повече няма да останеш скрита.
— Дрънкаш глупости — отвърна Дънкан. — Побъркал си се от старост, трябва да те застрелят като бясно куче.
На устните на Сянката на Аспасия се появи зла усмивка.
— Опитваш се да ме предизвикаш. Много добре. Но аз съм живял твърде дълго и съм срещал по-опасни противници от теб. И въпреки това сега съм тук, макар че отдавна трябваше да съм на прах.
Дънкан скръсти ръце върху своя есен.
— Така си мислиш. Аз стоя там, където искаш да си ти. Така ли разговаряше с онези древни врагове, както говориш с мен? Те държаха ли онова, което искаше?
— И да е тъй — за какво ще ти послужи? — попита Сянката на Аспасия. Очите му се плъзнаха нагоре-надолу по одеждите й. — Ти получи ли всичко, което искаше? — И този път той не изчака отговор. — Когато откриеш, че не си, ще си поговорим отново.
След тези думи Сянката на Аспасия се обърна и изчезна в тунела, който водеше навън. Дънкан се върна зад завесата и погледна към Граала. Наведе се и отново постави ръка върху единия му край. След няколко секунди там се появи отворът с вдлъбнатината. Сега вече знаеше, че Сянката на Аспасия бе имал предвид точно този отвор, когато я бе попитал дали има всичко, което й е нужно. Трябваха й камъните, за да задейства Граала, и извънземният го знаеше. Дали не бяха у него? Ако е така, как да ги вземе? А може би бяха скрити някъде, също като останалите извънземни артефакти?
Сега помещението й се струваше по-малко, а тежестта на земните пластове над нея — почти осезаема. За момент беше в безопасност, но Аспасия бе прав — тук тя бе безсилна да предприеме каквото и да било.
Вдигна глава нагоре, погледът й премина през тавана и се зарея отвъд него, към небето над пустинята. Лиза знаеше, че Майк Търкот ще дойде да й помогне. Тази мисъл обаче не я успокояваше както по-рано. Тя се извърна отново към Граала, разтревожена и смутена от думите на Сянката на Аспасия.
Имаше нещо, което се мержелееше на границата на нейното съзнание, но колкото и да се опитваше, не успяваше да го измъкне оттам. Загледана в Граала, тя почувства, че странният предмет е ключ към онова, което се въртеше в ума й.
3.
Зона 51, Невада
Плоска кафеникава пустиня, прекъсната внезапно от стръмни, скалисти планини, оформяше най-негостоприемната, част от южните части на Невада. На около сто и осемдесет километра северозападно от Лас Вегас, в подножието на планинска верига с височина до две хиляди метра, се гушеше Езерото на конярите. Някога в него може би действително е имало вода, но сега коритото му беше пресъхнало и там се ширеше просторна бетонна площадка, най-дългата в света. Мнозина смятаха, че Зона 51 е била разположена край Езерото на конярите заради отдалечената от цивилизацията, негостоприемна природа, която я заобикаляше — подходящо местенце, където разни секретни държавни организации да крият неща, недотам подходящи за очите на простосмъртните граждани.