— Какво става тук? — попита Търкот.
— Тази сутрин получих нови разпореждания от Пентагона. Изтеглят целия персонал на „Найтскейп“ и „Ландскейп“ и ми оставят само шепа военни полицаи. Опитах се да се добера до някого, до когото и да било във Вашингтон, за да отменят заповедта, но там изглежда цари пълен хаос. Истината е, че никой не знае какво става. Все пак успях да измоля попълнение, но докато пристигне, ще трябва да се справяме с това, което ни е подръка.
— Виждам дългата ръка на Водачите зад всичко това — намеси се Яков и повдигна яките си плещи. — Или на Онези, които чакат. Няма съмнение, че тези две групи са проникнали и във вашите висши ешелони на властта. Искат да направят Зона 51 уязвима. Унищожиха нашата, сега вие сте наред. — Руснакът беше метнал на рамо раница, съдържаща малкото, което сполучиха да спасят от архивите на руската станция. Без Копието на съдбата, което — както предполагаха — е ключ към най-долното ниво на Циан Лин.
— Какво стана с доктор Дънкан? — попита Куин.
— Муалама знае къде е — обясни Търкот. Искаше да вкарат скакалеца в обезопасения хангар преди да изнесат отвътре тялото на убития войник. — Нареди да затворят всички врати.
Куин даде необходимите разпореждания и големите врати на хангара бяха залостени. След това им даде знак да го последват към големия товарен асансьор, който водеше към Куба — командния и контролен център.
— Работим над ръкописа на Бъртън. Засега никой не е в състояние да определи на какъв език е написан.
— Акадски — каза Муалама. Африканският археолог бе прекарал значителна част от живота си в изучаване пътя на сър Ричард Франсис Бъртън около света. Муалама им обясни, че в ръкописа на Бъртън са събрани всички сведения, които той е узнал за дейността на извънземните.
— Какъв е този акадски? — поинтересува се Търкот.
— Далечен предшественик на арабския — отвърна Муалама. — Говорели са го в древния Вавилон. Бъртън е бил изумителен човек. Представяте ли си, той е знаел двайсет и шест езика.
— Единственото, което съумяхме да разчетем, е предисловието и писмото в началото на ръкописа, предназначено за жена му — оплака се Куин.
— Къде точно в Гиза е Дънкан? — попита Търкот.
— В подземието на Сфинкса — отвърна Муалама и им разказа какво са открили там.
Вратите на асансьора се разтвориха и те се озоваха в Куба. Всички застинаха, когато внезапно започна да мига червена светлина.
— Какво има? — поиска обяснение Търкот.
— Това е датчикът на системата за безопасност — успокои го Куин. — Някой от вас носи подслушвателно устройство.
Първият порив на Търкот бе да погледне към Че Лу. Знаеше, че тя е била под контрола на Онези, които чакат в Циан Лин, но не беше сигурно, дали са й поставили някакво устройство. Пък и какво значение, след като местонахождението на Зона 51 вече не беше тайна за никого.
Търкот премина пръв — не се чу сигнал. Че Лу беше втора — отново нищо. Последва я Муалама — пак без резултат. Търкот втренчи поглед в руснака и въпросът, както в случая с Че Лу, отново бе: защо? И кога се бе случило това?
Яков прекрачи прага и червената лампа запримигва отново. Куин извади малък преносим детектор и зашари с него по тялото на руснака. Спря, когато стигна шията.
— Тук е.
— Но как? — попита Търкот.
— Каквото и да е — заговори Яков, — нямаше го миналия път, когато бяхме тук. Следователно са ми го поставили след това.
— Катенка — досети се Търкот. А и не можеше лесно да забрави някого, който се бе опитал да го убие. Катенка беше агент от ГРУ, бивша любовница на Яков, но в действителност се оказа, че работи за Онези, които чакат. Тяхна група им бе поставила клопка в Москва.
Яков кимна.
— Да. Тя имаше и възможност, и мотив. — Той си свали сакото.
Търкот поклати глава и направи опит да обърне всичко на шега.
— И за миг не мога да те оставя сам, а?
— Прав си, приятелю. Сигурно така са ни открили и онези войници в Залата на познанието. — Той прокара пръст по яката си и измъкна миниатюрно черно цилиндърче. — Ето го. Нищо екзотично. Стандартно руско производство. Обхват към пет километра, но достатъчно интензивен сигнал, за да могат да ни проследят в тунелите под Москва. — Той хвърли устройството на пода и го смачка с ток. — Продължаваме ли?
Търкот разглеждаше замислено руснака. Напълно възможно бе Катенка да му е поставила „бръмбара“, но откакто за пръв път бе стъпил в Зона 51, се бе натъкнал на толкова много случаи на предателство, че не беше съвсем сигурен. За момент видя в друга светлина аргументите на Яков да напуснат Египет и да се върнат тук.
— Идваш ли? — Яков и останалите го очакваха нетърпеливо.