Търкот разтърси глава, за да се отърве от споходилите го подозрения и всички тръгнаха към Куба. Централната зала имаше размери тридесет на десет метра. Вградените в стените й монитори я караха да прилича на центъра за управление на полети в НАСА, но Търкот забеляза, че три четвърти от фотьойлите пред екраните пустеят.
— И тук имаше съкращение на персонала — подметна Куин, забелязал погледа му. — Някой наистина се опитва да ни изправи до стената. Дано скоро пристигнат попълненията. Знам все пак някои вратички.
Търкот познаваше Куин като експерт в манипулирането на тежката бюрократична машина. С малко опит, познаване на обстановката и бързо ориентиране Куин бе в състояние да им осигурява всичко, от което се нуждаят. Беше го правил и преди, за „Меджик-12“, което накара Дънкан и Търкот да го оставят на работа тук и след разпускането на групата.
Търкот насочи вниманието си към големия централен екран, по който непрестанно се стичаха колонки от информация.
— Кое е най-спешно? — попита той, докато разглеждаше и останалите монитори.
Куин се настани в креслото, което някога заемаше ръководителят на „Меджик-12“. Намираше се на една площадка в дъното на залата, откъдето се виждаше всичко, което става. Освен тихото бръмчене на климатиците из залата се чуваше само постоянният ромон на включените компютри. Целият подземен комплекс бе разположен върху грамадни амортисьори и окачен на големи пружини, които му осигуряваха пълна безопасност дори при директно ядрено попадение. Търкот едва бе успял да избегне подобен инцидент, докато преговаряше с Онези, които чакат за Копието на съдбата.
— Агенцията за национална сигурност е проследила драконоподобния летателен апарат с Онези, които чакат — същите, дето ти отнеха копието в Монголия.
— Драконоподобният летателен апарат се нарича Чи Ю — обясни Че Лу. — В моята страна той е описван в много легенди. В една от тях например се казва, че когато Ши Хуанчжоу управлявал северните части на Китай, Чи Ю се разпореждал в южните. Двамата се срещнали в битка, в която Ши Хуанчжоу надвил над чудовището и го взел за пленник.
— Което в действителност… — подхвана Търкот, но Че Лу го прекъсна.
— Предполагам, че Ши Хуанчжоу е бил Артад, един от водачите на извънземните. А Чи Ю е машината, използвана от другата страна — Водачите, — за да всява ужас в продължение на много години. Накрая Ши Хуанчжоу я пленил и след това накарал да я поставят в подземието на Циан Лин.
— Сега тази машина пак ли е в Циан Лин? — попита Яков.
— Не — поклати глава Куин, докато пръстите му бягаха по клавиатурата. На екрана се появи карта на Източна Африка. — Виждате ли червената точка? За кратко е спряла в кратера Нгоро-нгоро, а сега следва североизточен маршрут, който вероятно ще я отведе в Циан Лин. Предполагам, че китайците ще я засекат на своите радари и ще се опитат да я прехванат. Приблизително време на полета до китайската граница — 15 минути.
— Защо точно в кратера Нгоро-нгоро? — зачуди се Яков.
— Там намерих скиптъра — обади се Муалама. — Освен това Бъртън е прекарал значителна част от времето си в тази част на света.
— Интересно ми е да видя как ще реагира моето правителство на тези събития — промърмори Че Лу и си спечели един втренчен поглед от Търкот. На международната сцена Китай открай време беше загадка, а след разпространяването на новината за аирлианците страната се бе затворила напълно за външния свят. След толкова много случаи на предателства Търкот неволно се запита дали Че Лу случайно бе разкопала гробницата при Циан Лин малко след разкритията за аирлианците. А също и дали бе случайно съвпадението с откритията на Муалама.
— Ако Онези, които чакат открият Артад в подземията на гробницата — заговори той, — тогава вече ще бъде наистина интересно как ще реагират всички. Все още не знаем какво наистина се е случило между аирлианците. — Той се обърна към Куин. — Нещо друго?
Майорът чукна поредния клавиш. На екрана се появи карта на югоизточната част на Тихия океан.
— Великденският остров продължава да е затворен в силов щит. Останките на оперативни групи 78 и 79, заедно със самолетоносача „Стенис“ са се отдалечили на триста километра северно от острова. Не разполагаме с никаква връзка с подводницата „Спрингфилд“. Предполагаме, че е останала от другата страна на щита, което означава, че сме я изгубили. Официалната политика е на внимателно изчакване, което никак не се харесва във Флотата. Трябва обаче да добавя, че последните съобщения от борда на „Спрингфилд“ съдържаха доста интригуващи данни. — Той увеличи един район от картата на Великденския остров. — Според нас подводницата е открила отвор в силовата стена. При сблъсъка на „Вашингтон“ с островния бряг килът на кораба е прорязал тесен канал в дъното, който е останал под долната граница на полето.