Потърсих този човек, когото шепнешком наричаха Ал-Иблис, и получих разрешение да го посетя. Някои казваха, че бил магьосник, други — че е създание на нощта, с което нерядко майките плашат децата си. Според трети той бил религиозен водач, но от коя секта — не се знаеше.
И действително тази странна личност имаше някакво злокобно излъчване, но бързо забравих страховете си, когато той спомена за някои странни и чудни неща. Насочи ме към Гиза, платото на трите големи пирамиди и Сфинкса. Каза ми да потърся човек на име Каджи, който знаел много тайни и щял да ми покаже нещо, дето не са го зървали очите на бял човек. Даде ми и един медальон, за да си осигуря доверието на този Каджи.
В замяна Ал-Иблис поиска да му разкажа какво съм видял, но аз знаех, още докато напусках неговия дворец, че няма да се върна, нито пък бих желал да го срещам повече.
Указанията му бяха точни, защото когато посетих платото, воден от споменатия Каджи, успях да се спусна в едно подземие, където видях нещо толкова невероятно, че и до ден днешен не мога да повярвам на очите си, и ми бе разказана една още по-невероятна история. Така че всички усилия в моя живот от онзи момент до настоящия, когато пиша тези редове и усещам диханието на приближаващата се смърт, са били посветени на това да намеря Истината. Това знание се превърна в моя таригат, в духовния път, водещ към истината.
Едва успях да се спася още на първата крачка към познанието, защото Каджи се опита да ме остави да умра в подземието на платото и тогава разказът щеше да е далеч по-кратък.
Началото на този път, както научих по-късно, е свързано с едни разумни същества, които не са човеци, нито пък са от тази планета. Те пристигнали на Земята от звездите далеч преди зараждането на човешката история и хилядолетия воювали помежду си, с което променили и нашата цивилизация, при това невинаги към добро.
Много неща научих за тези същества — аирлианците — и за техните последователи сред нас. След като преживях шока от новината за тяхното съществуване и видях доказателства за това в черния Сфинкс, скрит в подземията на платото Гиза, поставих си за задача да научи колкото се може повече за тях.
През следващите години пътувах много и надалече, четях, събирах легенди и се взирах в света около мен. Най-удивително бе, че сега вече разполагах с нов поглед към човешките митове и легенди, опитващи се да обяснят неизяснени събития.
Човечеството нерядко бе превръщало в свещени предметите, които аирлианците бяха оставяли, давайки им различни наименования. Винаги съм смятал разказите за светини и мощи най-малкото за наивни, сега вече знаех със сигурност, че са такива, но по друга причина. Това, което открих, бе, че легендите са всъщност разкази за действителни събития от далечни епохи, преди времето, което учените наричат началото на света.
На тези страници ще напиша за Граала, Копието на съдбата, Ескалибур, кивота и други предмети, забулени в мистика и възпявани в легенди.
Много от това, което ще запиша сега, не може да бъде нито доказано, нито потвърдено. То произхожда от писмени документи, които преведох с огромни усилия от езици, неговорени и забравени от векове, и от писмености, за които учените ще кажат, че вече не съществуват. Други сведения съм събирал от предания, разказвани в тъмни стаи от мъже и жени, за които мога да твърдя, че не са съвсем човеци, а казаното от тях може да бъде подлагано на съмнение, но аз вярвам да е истина, защото съвпада с неща, дето съм ги видял с очите си. Мисля също, че това, което пиша, трябва да е вярно, защото твърде много усилия бяха положени, за да бъда спрян и възпрепятстван по моя път.
Историята започва още преди основаването на Рим, преди гърците да издраскат с писмените си знаци каменните плочи, дори преди да бъдат построени пирамидите — преди зората на нашето време.
Търкот се пресегна и натисна клавиша, но нищо не се случи.
— Това ли е всичко? — обърна се той към Куин.
— Това е само прологът — обясни майорът. — След тези няколко страници има други, написани са обаче с различен почерк.
Муалама се наклони напред.
— Знаете ли кой е сър Ричард Бъртън? Познавате ли неговия живот? Противоречията, които са го заобикаляли?
— Не бих казал — отговори Търкот. Гореше от нетърпение отново да се впусне в действие, да тръгне към Гиза и да спаси Дънкан. Не разбираше какво толкова е очаровало Муалама в този старинен ръкопис.
— Бъртън е превел „Кама сутра“. Както и „Приказки от хиляда и една нощ“. Бил е нещо повече от преводач на творбите на други. Бил е прочут изследовател. Дръзвал е да посети места, които хората са смятали за недостъпни. Отишъл да търси изворите на Нил право в сърцето на Африка. Съществува общоприето становище, че неговата жена, Изабел, е изгорила ръкописите му след неговата смърт. — Муалама посочи екрана. — Излиза, че е изгорила единственото копие на този ръкопис.