— Първо напиши доклада за Гиза — реши той, вдигна ръка и удари по масата. — Връщаме се на платото. Този път ще измъкна Лиза Дънкан каквото ще да стане.
4.
Великденският остров
Самолетоносачът „Вашингтон“, най-голямата оръжейна система, създадена някога от човека, стърчеше, безпомощно заседнал в плитчините край северния бряг на острова. Статуите на моаите гледаха с безразличие към кораба, в сравнение с който дори най-високите от тях бяха като джуджета, макар теглото им да надхвърляше двеста тона.
Статуите бяха сякаш единствените, които не вземаха участие в трескавата активност, кипяща на борда на авионосеца и навсякъде из острова. На различни места върху кораба пълзяха малки черни петна — наномашини, всяка една построена на молекулно ниво, които работеха неуморно върху корпуса, сглобявайки разкачените елементи, като понякога дори извършваха подобрения на оригиналния дизайн.
Стражът от Великденския остров използваше принципите на нанотехнологията, за да трансформира както машините, така и хората, които бе заловил. Нанотехнологията е вид производство на молекулно ниво. С нейна помощ стражът бе в състояние да разглоби машините до най-дребните им детайли и след това да ги реконструира. Освен това стражът бе моделирал нановирус, който проникваше в мозъците и телата на хората и ги вземаше под свой контрол.
От двете страни на летищната площадка в средата на острова полагаха своя робски труд мъже и жени. Движенията им бяха плавни, почти естествени, тъй като последната версия на нановируса обединяваше съзнанията им в сляпо подчинение на заповедите, изпращани от извънземната машина.
Всъщност стражът постоянно използваше хората, за да усъвършенства своя нановирус. Тези, които не се представяха добре при експеримента, бяха погребвани, за да се предпазят от болести останалите роби.
Дълбоко в недрата на вулкана Рапа Кару Кели Рейнолдс продължаваше да се притиска към стената на стража. Високата три метра златиста пирамида сега бе епицентър на всички дейности на острова, между които бе поддържането в активно състояние на силовото поле, а то неутрализираше опитите на хората да нанесат удари с различни видове оръжия.
Кели бе отслабнала с десетина килограма от деня, когато пристигна на острова. От доста време стражът бе престанал да забелязва присъствието й. За него Кели бе изпълнила предназначението си. Може би щеше да й постави нови задачи в близкото бъдеще, но точно сега имаше по-важни занимания.
Макар стражът да не забелязваше присъствието й, обратното не беше вярно. Кели бе съумяла да освободи тялото си от нановируса като подаде до стража команда, останала незабелязана от висшите контролни ешелони. Тя все още бе в състояние да следи голяма част от онова, което ставаше със стража, но опитът й да възприеме потока от информация и даваните команди напомняше на опит да се пие от буен планински поток — толкова много преминаваше покрай нея, до което така и не съумяваше да достигне. Все пак успя да прати едно-единствено съобщение до Зона 51, но не можа да постигне нищо повече. И се стараеше да следи действията на извънземния компютър.
Едно беше ясно от събраната информация — реконструирането и повторното построяване на „Вашингтон“, метаморфозата на щурмовата подводница „Спрингфилд“ и разпространението на нановируса сред заловените хора — всичко това говореше недвусмислено, че стражът-компютър се готви за съкрушителна война. Подготовката щеше да му отнеме известно време, но част от силите вече навлизаха в завършващ стадий. Кели си даваше сметка, че хората извън силовото поле нямат понятие какво става на острова заради непрогледния щит, в който бе обгърнат.
Освен това сполучи да засече някои от съобщенията, които стражът изпрати — до Водачите, „Мисията“, аирлианците на Марс, координирайки усилията на всички. С една крайна цел.
Назряваше тотална война. Този път докрай, защото стражът възнамеряваше да остави живи само своите роби.
Западен Китай
Никога досега лейтенантът от китайските военновъздушни сили не бе виждал подобно радарно обозначение. Беше по-малко от знаците на пътническите самолети и начинът, по който често менеше посоката, навеждаше на мисълта, че може би е хеликоптер. Ако беше вертолет, трябваше да е доста големичък.
Той сграбчи микрофона, за да изпрати предупреждение:
— Внимание. До неидентифицирания летящ обект, навлязъл в китайското въздушно пространство! Незабавно посочете принадлежност и курс! Край!