— Приблизително местоположение на сваления обект? — попита лейтенантът.
За времето, необходимо на ракетите на преодолеят тридесет километра, изтребителите бяха изминали петнадесет. Краткият разговор при скорост от 2М добави още осем километра. Двата прехващача се снижиха рязко и забавиха скоростта до осемстотин километра в час, като описаха кръг на височина триста метра над плоската, пустинна равнина.
Чимсар обичаше да лети ниско над земята, където скоростта се усещаше истински. Очите му бяха втренчени право напред. Внезапно пред него изникна висока пясъчна дюна, която се приближаваше стремително.
В този миг Чимсар се вцепени, защото иззад дюната се показа най-странното нещо на света. Успя да го мерне само за секунда при скоростта, с която се носеше, сетне го подмина, но нямаше никакво съмнение, че е дракон, обърнат към тях със зейналата си паст.
— Обратен завой! — нареди Чимсар.
Не последва отговор от Ханксия.
— Обратен завой! — повтори Чимсар, чийто самолет вече извиваше назад.
— Разбрано, обратен завой и поворот надясно — чу се разтрепераният глас на Ханксия.
Докато пръстите му бягаха по контролното табло, Чимсар извика още веднъж изображението в паметта си.
— Ами той беше от метал — произнесе пилотът гласно, след това се стресна. — Капитане! Правим обратен завой. Разбрано?
— Разбрано, другарю майор.
— Това е машина — говореше Чимсар, докато изравняваше полета. Той хвърли поглед на дисплея. Нищо. Драконът навярно използваше пясъчната дюна, за да се крие от радара. — Сега си отваряй очите — нареди той на Ханксия, когато дюната изплува на осем километра пред тях.
— Другарю командир, аз мисля… — последва остро статично пращене и писък, след който настъпи тишина.
Чимсар реагира инстинктивно. Завъртя прехващача надясно, изгуби височина, включи допълнителната тяга и насочи носа почти нагоре. Усети, че грамадното натоварване го смазва в креслото.
С невероятни усилия успя да извие глава настрани и обхвана с поглед небето. Изведнъж забеляза дракона, който без видими следи от двигатели, се издигаше на четири километра от него, като бързо скъсяваше дистанцията помежду им.
Чимсар премести щурвала напред, преминавайки от стремително изкачване в безконтролно падане и завъртя носа към дракона, който бе само на пет секунди полет. От подобно разстояние можеше да използва само едно оръжие. Чимсар стисна копчето на трийсетмилиметровото оръдие и почувства, че самолетът се разтърсва, бълвайки в продължителен откос дългите двайсет сантиметра куршуми. Всеки пети куршум беше трасиращ и ръката му местеше ръчката така, че огнената диря да прекоси гърдите на дракона.
Ослепителен лъч светлина бликна от очите на чудовището и се стрелна към самолета на Чимсар със скорост, надвишаваща тази на куршумите. Той освободи спусъка и се завъртя наляво, разминавайки се на косъм с лъча.
Без да изключва допълнителната тяга и използвайки спускането, за да набере още скорост, Чимсар успя да изравни полета на триста и петдесет метра височина при скорост от деветнадесет хиляди километра в час. Летеше право към Каши, твърдо решен, че за него въздушният двубой е приключил.
Не само че беше признал поражението си, но и горивните индикатори сочеха, че лети на резервни запаси — заради ограниченията, които бяха наложени на всички пилоти.
5.
Платото Гиза, Египет
Дънкан плъзна ръка по капака на кивота и едва сега почувства тъничките жички, които се извиваха отгоре. В първия миг си помисли, че са част от гравюрата, но когато ги зачегърта, те се отделиха. Три дълги метални нишки, завършващи с миниатюрни клеми, под формата на рози.
Докато разглеждаше жичките, стори й се, че е виждала нещо подобно и преди. Тя вдигна ръце и свали короната от главата си. На всеки от трите обръча, от които се състоеше короната, имаше мъничка вдлъбнатина — обратен образ на фигурите, с които завършваха жичките.
Тя извади всяка една от клемите и я постави в съответстващата й вдлъбнатина на обръча, като забеляза, че бяха изработени от един и същ материал. Първите две си паснаха съвсем точно. Поколеба се, преди да постави и третата, като се питаше какво ли ще последва, но беше завладяна от нетърпеливото желание да продължи. Сложи и последната клема на мястото й и капакът се озари в златиста светлина, която я обгърна.
Дънкан повдигна короната и я постави на главата си.
Възкликна, когато видя платото Гиза от птичи поглед, обрамчено от плодородна, зелена земя, но без пирамидите и Сфинкса. Видението се смени и този път зърна приземен на платото „хищен нокът“, чийто щръкнал, закривен връх стърчеше високо в небето. От „нокътя“ изстреляха лъч надолу към скалите на платото, прогаряйки тъмен отвор в него. Появи се още един „нокът“, под който висеше черният Сфинкс, прихванат в поле от златиста светлина. „Нокътят“ спусна бавно сфинкса в отвора, а през това време от първия космически кораб слизаха мъже и жени, натоварени с припаси.