Дънкан усещаше, че умът й е претрупан от информация, която пристигаше далеч по-бързо, отколкото бе в състояние да я възприеме. Това, на което бе свидетелка, бе повече от видение. Тя откри, че знае доста за онова, което става пред очите й. Изглежда кивотът я снабдяваше с допълнителна информация под формата на неизживени спомени.
Тя се пресегна и смъкна короната от главата си. Едва сега почувства, че е изтощена до смърт, краката й се подкосиха и Лиза се строполи върху капака на кивота.
Околностите на Великденския остров
Това беше най-тежкото поражение, нанасяно на американския флот от времето на Пърл Харбър. Гордостта на Флота, самолетоносачът „Вашингтон“ бе изгубен безвъзвратно. Подобна бе участта и на подводницата „Спрингфилд“.
Загубата на авионосеца и придружаващите го кораби бе лишила Оперативна група 78 от нейната мощ, тъй като предназначението на оцелелите кораби — два ракетни крайцера, три разрушителя, две фрегати, още една подводница от клас „Лос Анджелис“ и два снабдителни съда — бе всъщност да охраняват самолетоносача. Пристигането на „Стенис“, кораб близнак на „Вашингтон“, бе възстановило бойната ефективност на оперативната група, която сега се намираше на триста километра северно от Великденския остров, под командването на капитан Робинет.
Нареждането да останат на позиция и да не предприемат нищо, не се понрави на капитана, нито на хората, които командваше. Когато получи нареждане да подготви една група „тюлени“ за проникване на Великденския остров, където да извърши разузнаване, той не се подвоуми да се захване незабавно за работа. Робинет знаеше, че трябва да поиска потвърждение на разпореждането от командването на флота, но предпочете да не го прави — може би защото се боеше да не получи отказ. Вместо това си позволи да оглави лично подготвяната група от „тюлени“, която се намираше на борда на неговия кораб.
Зона 51, Невада
След като хапна набързо в столовата, Търкот се върна в заседателната зала и през последния половин час крачеше нервно напред-назад. Яков седеше на един стол и полюшваше крака от облегалката, стиснал полупразна бутилка водка. Наложи се да вдигне голям шум, за да измъкне бутилката от Куин, но Търкот забеляза, че за последния половин час нивото на течността в шишето бе спаднало едва с три сантиметра — колкото руснакът да си навлажни устните.
Търкот бе готов да тръгне незабавно, но все още не беше пристигнало попълнението на загиналите барети, нито данните от разузнаването за онова, което ставаше на платото Гиза.
Търкот забеляза да влиза познато лице в стаята, смени посоката и тръгна редом с Лари Кинсейд от Лабораторията за реактивни проучвания.
Кинсейд носеше дебела папка под мишница.
— Отивам да взема новите снимки от телескопа „Хабъл“.
— На Марс?
Кинсейд кимна.
— Сидонийския регион? — Търкот стесни района до мястото, където бе разположена базата на аирлианците.
— Аха.
Тъкмо когато стигнаха коридора, Търкот се пресегна и препречи пътя на другия с мускулестата си ръка.
— Пазиш някаква тайна ли, или има друга причина да си толкова мълчалив?
Кинсейд спря.
— Никакви тайни. — Той му подаде папката. — Нещо става на Марс, но не зная какво.
— Ново оръжие?
Кинсейд поклати ядосано глава.
— Вие военните само за това си мислите — дали не е оръжие. Онези от „Меджик“ прекарваха цялото си време в гадаене — тези аирлиански артефакти не са ли някакво страшно оръжие? Или пък руснаците — не са ли узнали нещо за някое извънземно оръжие? А когато най-сетне го откриха — само че бяха германците, — ние им го откраднахме и създадохме атомната бомба. Но никой не се безпокои за важните неща.
— Да го разбирам ли като не? — попита Търкот, опитвайки се да се усмихне насила. И друг път беше работил с хора под стрес и знаеше, че нещата могат да излязат бързо изпод контрол.
— Твърде много кафе пиеш — поклати глава Кинсейд. — Не зная какво е това и съм готов да изляза от кожата си, за да разбера. А представяш ли си — точно в този момент онези глупаци от правителството искат да ми отнемат правото да ползвам телескопа! Че какво по-важно могат да гледат от тези извънземни машини на Марс, кажи ми? Открай време си заравяме главите в пясъка всеки път, когато някой произнесе думата пришълец, а сега хората искат да си извадят главите и да се преструват, че нищо не се е случило.