Търкот се извърна нетърпеливо към екрана.
Вървях около половин километър. Бях привикнал да определям механично разстоянието чрез броя на крачките. Разбира се, когато вървиш затънал във вода до пояса, резултатът не е съвсем достоверен.
Както и да е, измина известно време, преди да усетя, че не съм сам. Не мога да определя по какъв начин разбрах, че в тунела има още някой, но често съм бил спохождан от това чувство и зная, че мога да му се доверя. Нещо ме следваше на известно разстояние в тунела. Тръпки ме побиха при тази мисъл, сякаш зад мен протягаше мразовитата си ръка самата смърт.
То — каквото и да беше — ме следваше на равно разстояние. Дочувах леки звуци — дрънчене на метал в камък, но не знаех какво ги причинява. Споходи ме странната увереност, че ще бъда в безопасност дотогава, докато се отдалечавам от залата. Реша ли да свърна обратно обаче, моят преследвач щеше да ми се изпречи на пътя.
— За какво говори сега? — изръмжа недоволно Яков.
— Вероятно въображението му се е възбудило от тъмнината — обясни Търкот. — В края на краищата, малко преди това едва не се е разделил с живота си. Намирал се е в непрогледен мрак, напълно изгубил ориентация за време и място.
— Бил е храбър мъж — рече Яков. — Човек, който отива там, където другите не смеят. Не би написал нещо, породено само от въображението му. Наистина е знаел, че някой го следва.
Но Търкот вече имаше друга идея.
— Какво е разстоянието от платото Гиза до Нил?
— Не зная — повдигна рамене Яков.
— Била съм там — намеси се Че Лу. — Мисля, че до реката има няколко километра.
— Божичко, бихме могли…
— Нека първо дочетем разказа — прекъсна ги Яков и отново поля със студен душ ентусиазма на Търкот.
Продължих напред, а нивото на водата оставаше непроменено. Виках, за да повдигна духа си, и чувах ехото на гласа си да се отразява в стените. Не спрях да броя крачките, за да запазя някаква представа какво разстояние съм изминал.
След известно време почувствах, че невидимата заплаха изостава и че ще ми позволи да се измъкна. Но водата започна да се покачва и течението се ускори. Тунелът се стесняваше. Скоро докоснах стената отляво. Продължих напред, като плъзгах ръка по влажните камъни. Когато водата ми стигна до брадичката и таванът на тунела бе само на петнайсетина сантиметра над главата ми и продължаваше да се снижава, осъзнах, че отново ще трябва да се оставя в ръцете на съдбата.
Поех няколко пъти дълбоко въздух, след това се гмурнах в развълнуваната река. Водата изпълваше тунела от долу до горе. На няколко пъти се ударих в стените на тунела и се претърколих, без да имам представа кога ще мога отново да изплувам на повърхността.
Вече започвах да губя съзнание, изчерпал напълно резервите от въздух в дробовете си, когато долових лека промяна. Отворих очи под водата и забелязах бледа, трепкаща светлина.
Намирах се извън тунела. Виждах над себе си осветената повърхност. Размахах крака, усещайки че след миг ще изгубя съзнание. Изскочих отгоре и поех шумно въздух. Почти веднага долових миризмата на големия град и в онзи миг тя ми се стори прекрасна.
Бях излязъл в Нил, малко по̀ на юг от Кайро и северно от платото Гиза.
Ако четете тези редове, значи вие също се интересувате от Залата на познанието. Тя е много добре скрита. Трябва да призная, че бях твърде развълнуван, когато се спускахме през тунелите от Голямата пирамида и не запомних онзи път. Дължа ви извинение за това. Един истински изследовател трябва да внимава откъде минава.
Но когато Каджи ме изведе от подземната зала, вече се стараех да запомня всяка стъпка. Не зная доколко това може да ви е от помощ, защото става въпрос за пътя от Залата на познанието до малкото помещение, в което се озовах затворен — откъдето няма никакъв начин да се отвори каменната врата към тунела, но ще се постарая да бъда максимално точен в обясненията си.
Извървяхме сто и двадесет крачки надолу към тунела в мрак, който поглъщаше всякаква светлина. Отляво имаше врата, нея Каджи отвори с помощта на пръстена. Завихме надясно, направихме сто и седемдесет крачки и стигнахме до една врата, която се показа едва когато Каджи опря пръстена в стената отдясно. След тази врата преминахме още седемдесет крачки до нова скрита врата отдясно, зад която бе помещението, където Каджи се опита да ме затвори. Неведнаж през моите експедиции съм използвал тази система за измерване на разстоянието и зная точно, че сто и седемдесет мои крачки се равняват на сто метра.
— Ако тунелът, през който е избягал, излиза на север от Гиза — заговори разпалено Търкот, — следователно тази подземна река извира южно от платото. Ето как ще проникнем — като следваме течението!