— Но как ще намериш галерията, в която се намира този черен Сфинкс? — попита Яков.
— Ще я намеря — обеща Търкот. Той вдигна слушалката и се обади на майор Куин в Куба, като му нареди да събере пълна информация за платото Гиза и най-вече за хидрографските проучвания на коритото на река Нил в околностите.
— Но по какъв начин ще отворим вратите, за които говори Бъртън? — не се предаваше Яков.
— Трябва да се сдобием с пръстена на онзи Наблюдател — отвърна Търкот. — Вече имахме един от Харисън, Наблюдателя, който загина в Южна Америка, но Дънкан го взе, когато тръгваше за Гиза. Трябва ни друг.
— Значи ни трябва друг Наблюдател — кимна Яков.
— Нали знаеш, изникват, когато най-малко ги очакваш — подметна Търкот. — Те са… — той спря и погледна Муалама. — Всъщност, какво те накара да се захванеш с живота и пътешествията на Бъртън?
— Ами, той е много интригуваща личност и…
— Как намери толкова бързо скиптъра? — прекъсна го Търкот, ядосан, че не е попитал по-рано.
— Нали ти казах. В ръкописа имаше чертежи, които…
— Но преди спомена, че не си могъл да разчетеш ръкописа. А ето че сега го преведе. Значи си ни лъгал.
— И се опита да запазиш в тайна скиптъра — добави Яков, засилвайки подозренията на Търкот.
— Защо остави Дънкан да отиде при кивота? Защо не го направи сам?
— Наметалото ставаше само на нея.
— Правиш само каквото искаш и когато искаш, така ли? — Търкот стана и се приближи към Муалама. — За кого всъщност работиш?
— За никого не работя.
— Не ти вярвам — отсече Търкот.
Че Лу се надигна и застана между двамата.
— Мисля, че трябва да работим един за друг, не един срещу друг.
Търкот посочи с пръст Муалама.
— Да, но той си има собствени планове. Само че дотук — той се обърна към Куин. — Искам да му забраните достъпа до всякаква информация. И най-вече до ръкописа. Поставете го под наблюдение.
— Чакайте! — подскочи Муалама, завладян от паника при мисълта, че ще му отнемат достъпа до ръкописа.
— Да? — обърна се към него Търкот.
— Мога да ви кажа къде има Наблюдатели.
— И откъде знаеш? — попита Търкот.
Муалама бръкна в пазвата си и извади медальон, окачен на верига. Върху медальона бе гравиран знакът на Наблюдателите.
Търкот неволно стисна юмруци.
— Значи си Наблюдател?
— Аз бях Наблюдател — поправи го Муалама.
— И какво се случи? — попита Яков.
— Все още ли пазиш пръстена си? — добави Търкот.
— Нямам пръстен. Само членовете на първия орден имаха пръстени. Аз съм от втория орден. — Той отново вдигна медальона.
— Каза, че вече не си Наблюдател — поде Че Лу.
— Събирах информация, но първият орден не одобряваше действията ми. Искаха от мен да държа под око един определен район и да не надигам много глава.
— Защо се отказа да бъдеш Наблюдател? — продължи с въпросите Че Лу.
— Омръзна ми да ме третират като човек втора ръка — обясни Муалама. — Моите предци са били вербувани от първите Наблюдатели, уаджетите. В тази организация съществува строга йерархия, разделение между истинските наследници на уаджетите и тези, вербувани в последствие — първия и втория орден. Исках да узная истината.
— Истината за какво? — обади се Яков.
— За това кои са Наблюдателите. И защо се занимават с тази дейност.
Търкот се наведе напред.
— И узна ли истината?
Муалама кимна.
— Научих доста неща.
— Разкажи ни — подкани го Че Лу. — Кои са Наблюдателите? Как са започнали?
— Твоята информация ще ни помогне ли да се сдобием с пръстен? — попита Търкот, чиито мисли постоянно се връщаха към предстоящата мисия.
Муалама почеса посивялото си теме.
— Започнах, когато жена ми разбра, че е болна от рак на гърдата. Наложи й се да мине по целия път — операция, химиотерапия, експериментални лекарства. Нищо не помогна. Когато умря, аз изгубих… — Той разпери ръце, в търсене на най-подходящите думи. — Изгубих вярата си. Жена ми беше християнка. До последния си дъх вярваше, че отива на по-добро място. Но аз, който знаех за аирлианците, не бях сигурен в какво да вярвам. Тогава пожелах да узная истината. От един друг Наблюдател, далечен роднина на Каджи, бях чул, че Бъртън е бил в Гиза. Открих сведения за пътешествията му в Танзания, където живеех. Ето защо започнах да го изучавам. Тръгнах по стъпките му из целия свят, посетих много места, където е бил и той, опитвайки се да узная всичко, което е научил. — Муалама поклати глава. — Странно, оказа се, че се е натъкнал на хранилище на Наблюдателите само на няколко километра от неговия дом в Англия.