Търкот си спомни за жестоките белези от изгаряне по гърба на едрия негър. Сега вече разбираше какво бе преживял Муалама.
— По-нататък в тунела съгледах Брин и някакъв непознат. Вървях след тях, докато излязоха на повърхността, тук изчаках да се отдалечат. Едва тогава си позволих да подам глава и да вдишам от нощния въздух. Усетих, че ризата ми е изгоряла. Докато слизах надолу към колата, се спънах и паднах. Едва не завих от болка. Най-лошото бе, когато се опитах да седна. За малко да припадна. Видях светлините на тяхната кола и си казах, че трябва да издържа още малко. Последвах ги. Подкараха изток и аз реших, че отиват към Лондон, но после завиха на север. Когато пътят премина покрай два каменни часовоя, две изправени скали, разбрах къде се намирам — Ейвбъри. Бяхме вътре в кръга от камъни, които заобикалят мястото. Тук колата пред мен напусна шосето и пое по един страничен път. Изгасих светлините и ги последвах. Отпред изникна висок хълм. Останах като гръмнат, когато колата пое право към него и изчезна вътре, сякаш погълната от мрака. Чаках дълго, но никой не се показваше. Едва тогава тръгнах да потърся медицинска помощ. Но вече знаех къде е базата на Наблюдателите: хълмът Силбъри, във вътрешния кръг от камъни на Ейвбъри. Ето там ще намерите вашите пръстени.
Търкот се обърна към Куин.
— Нека ми приготвят скакалец. И цялата информация, която можеш да намериш за този хълм.
— Ръкописът? — попита Муалама.
— Ако информацията, която ни даде, е достоверна — ще го разберем скоро, — ще ти позволя да продължиш с превода му. Но ако те заловя отново в лъжа, или пак скриеш нещо от нас, ще наредя да те приберат на топло.
Търкот напусна стаята, следван от останалите, и Муалама остана сам. Африканецът погледна купчината листа и лицето му се изкриви в странно изражение, сякаш не знаеше къде се намира. По тялото му премина тръпка, той изпъна гръб и се прилепи към облегалката. От устните му се откъсна мъчителен стон и чернокожият вдигна ръка към тила си, където беше източникът на болката. Той премигна и обърканото изражение изчезна. Премести ръка към лявото си ухо, а когато я отдалечи, по дланта му имаше кръв. От отвора на ухото се стичаше тъничка, тъмночервена струйка.
Муалама попи кръвта и избърса ръката си с кърпичка.
След това се захвана отново да пише.
6.
Околностите на Великденския остров
Придържайки се към теорията, че безшумното проникване е за предпочитане пред използването на сила, особено след като противникът бе успял да им отнеме такова мощно средство за унищожение като цял един самолетоносач от клас „Нимиц“, командирът на отряда „тюлени“ реши, че само двама от хората му трябва да се опитат да проникнат под щита, заобикалящ Великденския остров. А и без това „тюлените“ работеха по-ефикасно в малки групи, а отряд от двама бе най-малобройното оперативно звено.
Избраниците бяха младши лейтенантите Макгрю и Оливети. И двамата бяха отлични специалисти и притежаваха боен опит от операции в Гренада и от „Пустинна буря“.
Планираше се проникването да се осъществи на три стъпки. Първо, един хеликоптер „Чинук“ щеше да отнесе двамата и една надуваема лодка от борда на „Стенис“ до позиция на осем километра извън силовото поле. Хеликоптерът щеше да ги спусне близо до острова, откъдето с помощта на лодката щяха да се приближат максимално до невидимата стена. Тук щяха да изпуснат въздуха на лодката и да я приберат в раница, преди да се потопят и да потърсят отвора. След като преминат от другата страна, отново щяха да надуят лодката и да продължат към брега. На обратния път щяха да използват същия метод, а когато се отдалечат достатъчно, щяха да пратят сигнал до хеликоптера да ги прибере.
Двамата „тюлени“ бяха запознати с местонахождението на стража под Рапа Кару и разполагаха с точни карти на подземните тунели. Нищо повече не знаеха за онова, което става отвъд силовия щит.
Капитан Робинет им бе поставил две задачи: първо, да разузнаят какви ги върши противникът и най-вече — каква е съдбата на „Вашингтон“ и „Спрингфилд“, и след това — да спасят Кели Рейнолдс. След като получиха тези инструкции, Оливети и Макгрю се качиха на своя Чинук и отлетяха право към южния хоризонт.
Циан Лин, Китай
На десетки километри около черния щит, с диаметър в основата пет километра и височина два, имаше само изгорена, безжизнена земя. Драконът увисна във въздуха на петдесетина метра от щита. Вътре седеше Лексина, положила малка черна сфера в скута си. Върху повърхността на сферата бяха изрисувани шестоъгълници и всеки от тях светеше едва забележимо, обозначен от изписаните вътре старорунически символи. Лексина натисна последователно четири от знаците. Щитът внезапно изчезна, откривайки мрачния масив на Циан Лин, планината гробница.