Друг начин да се анализират преданията е като се проследят нюансите в езика, който е използван. Една от думите, използвани за Граала, е сангреал. Някои учени разделят тази дума на две — Сан Греал, което естествено означава Светият Граал. Но ако я разделим по-друг начин, ще се получи санг реал, което означава кралска кръв. — Муалама се засмя. — Тази теория не се радва на особена популярност в наши дни, тъй като подсказва идея, противна на християнството. Кралската кръв е потомството на Христос. Тези, които възприемат санг реал като истинско значение на Граала, всъщност твърдят, че Христос е имал дете от Мария Магдалена. Има такива, които вярват в съществуването на тайно общество, съхранило кръвното наследство на Христос до наши дни, и че потомците му са вземали важно участие в различни повратни исторически моменти.
— Шегуваш се, нали? — попита Търкот.
Макар че Муалама се усмихваше, гласът му остана сериозен.
— Не се шегувам. Просто ви разказвам някои от преданията и историите, свързани с Граала и кивота.
— Струва ми се, че кръвта наистина играе някаква роля във всичко това — вметна Яков. — Бъртън я споменава в ръкописа си, когато говори за вампирите. По време на изследванията ми в Четвърти отдел често попадах на разработки, свързани с човешката кръв. Говори се, че дълги години КГБ провеждал експерименти с кръв от различни източници, в които търсели определени щамове. Вече знаем, че нацистите са използвали кръв от един Водач, която инжектирали на някой от лидерите им — но с каква цел?
Търкот кимна.
— Дънкан вярваше, че Вернер фон Сеект е преживял толкова дълго само защото във вените му имаше останки от аирлианска кръв — дори след много години. — Той се обърна към Муалама. — Какво друго знаеш за Граала?
— Добре познати са келтските и артуриански легенди, свързани с него. Те обаче датират от времена преди появата на крал Артур. В едно келтско предание например се говори за Калдрон — или Граала от Оуен, даряващ неизчерпаеми познания на онези, които пият от него. Казано е също, че Калдрон може да връща живота. Има и друга легенда, в която Граалът се свърза с копието на римския легионер Лонгиний — копието, с което е бил прободен Христос на кръста.
— Вече знаем, че в тази легенда има зрънце истина — кимна Яков. — Копието на съдбата се оказа поредният аирлиански артефакт.
— Значи сте съгласни с ръкописа — че Граалът и кивотът са също аирлиански артефакти? — попита Търкот.
Муалама кимна.
— Да, при това много могъщи, след като са предизвикали гражданска война и са на път да я подновят.
— И каква е функцията им?
— Виж, за това все още нямам отговор. Но всички легенди от различни източници са единодушни по въпроса, че Граалът — както и да изглежда в действителност — дарява здраве, мъдрост и безсмъртие на онези, които го притежават.
Търкот се замисли.
— Но ако Граалът е в черния Сфинкс с Лиза, имаме повече от една причина, за да я измъкнем оттам.
— Да, приятелю — съгласи се Яков, — само исках да проверя дали разсъждаваш с главата си. Защото това означава, че не тя е най-важното нещо там, макар сърцето да ти говори друго. Ако се наложи, трябва да спасяваме първо Граала, а сетне нея. Съгласен ли си?
Търкот погледна втрещено Яков, преглътна и излъга:
— Съгласен съм.
7.
Южният Пасифик
Високите десет метра вълни се удряха яростно в стоманения корпус на гигантския кораб и отстъпваха, без да го засегнат. По-дълъг от футболно игрище и по-висок от Емпайър стейтс билдинг, супертанкерът „Джар Вайкинг“ бе най-големият плавателен съд, конструиран в досегашната човешка история.
Една обиколка на главната палуба надхвърляше километър, а Йохан Веркуист вече приключваше шестата, когато приближаваше носа. Тичаше равномерно, без задъхване, отскачайки леко от металния под на палубата. За човек на седемдесет и шест години, с репутацията на третия богаташ в света, Йохан беше наистина в отлична форма. Всяко плаване на „Джар Вайкинг“ от нефтените полета до техните жадни за гориво потребители увеличаваше неговото богатство, но този път целта на пътуването беше различна.