Веркуист спря при носа и погледна назад. Мостикът беше на близо половин километър — точно четиристотин и петдесет метра — от него. Сините му очи огледаха стотината нещастници на палубата — стадото на Денисън, — които бързаха да се порадват на слънцето и свежия въздух, преди да ги свалят в трюма и да изкарат следващата смяна. Поне десет хиляди души бяха натикани в грамадното пространство под краката му. Преди да се захванат с тази работа, бяха продухали резервоарите, след което ги бяха преустроили в многоетажни жилищни помещения.
Йохан си бе поставил цел и я преследваше със същото усърдие, с каквото бе преследвал всички предишни цели в живота си — трябваше да я осъществи на всяка цена.
„Мисията“ бе тази, която го бе направила такъв, какъвто беше сега, и когато „Мисията“ — в лицето на Водача Денисън — искаше нещо в замяна, не му оставаше друго, освен да го изпълни безпрекословно. Пък и за какво повече да мечтае човек, постигнал всичко на този свят? Имаше за какво, разбира се, и Денисън го бе размахал като морков пред носа на Веркуист. Възможността да му продължи живота. Денисън, естествено, не обясни как точно ще стане това, но дори самата идея запали ентусиазма на Веркуист.
Старецът присви очи, когато от групата се отделиха неколцина, облечени в еднакви кафяви дрехи и водени от самия Денисън. Върху лицето на Водача не се четеше нищо.
Следвайки инструкциите му, Веркуист бе разпоредил на капитана на кораба да качи на борда голяма група прогресивисти — хора, които вярваха, че бъдещето на човечеството е неразривно свързано с аирлианците — от различни пристанища в Близкия изток. На уговорените места ги очакваха параходи, фериботи, яхти и всякакви други съдове, натъпкани с вярващи.
Веркуист се обърна с гръб към мостика, пренебрегвайки приближаващия се Денисън, и се загледа в тъмносинята вода и далечния хоризонт. Крайната цел на пътуването — Великденският остров — вече беше близо. Там пътниците щяха да срещнат отредената им съдба — каквато и да бе тя. Раждаше се един нов свят и Веркуист предчувстваше, че в него „Мисията“ ще играе решаваща роля. И ако откарването на десет хиляди заблудени души, за сметка на милиони долари загуба от нереализирания транспорт на гориво, бе цената, която трябваше да заплати, той я смяташе за доста ниска. Особено ако бе вярно онова, което му обеща Денисън.
— Мистър Веркуист — гласът на Денисън бе безличен като изражението му. Веркуист бе чувал проповедите му обаче и знаеше, че в такива моменти той наистина съумяваше да завладее своята публика. И как иначе той и останалите Водачи щяха да прилъжат толкова много нещастници да зарежат всичко и да тръгнат към едно пълно с неизвестност бъдеще.
— Да?
— В трети отсек е избухнала епидемия от холера. — Денисън произнесе новината безгрижно, сякаш говореше за времето. — Там повечето пътници са пакистанци. Вероятно някой от тях е пренесъл заразата. И сега тя се разпространява.
Веркуист се намръщи. Намираха се далече от всякаква помощ.
— Бихме могли да повикаме по радиото… — поде той, но Денисън го прекъсна.
— С никого няма да се свързваме. Това не е решение.
— Но тук нямаме достатъчно лекарства, за да…
— Вече наредих да херметизират отсека.
— Искате да кажете — да го поставят под карантина.
— Херметизирахме го — повтори натъртено Денисън. — А сега кажете на капитана да го напълни с вода.
Веркуист се облещи, чудейки се дали събеседникът му говори сериозно, макар да съзнаваше, че е така.
— Не мисля, че капитанът ще се съгласи — рече той.
— Тогава го направете сам. Цялото е повече от някоя негова част. — Денисън се обърна и си тръгна, явно смяташе разговора за приключен.
Околностите на Великденския остров
Двумоторният хеликоптер СН-47 „Чинук“ се снижаваше плавно към повърхността на океана, на няколко километра северно от щита, заобикалящ Великденския остров. Задната рампа бе спусната и на платформата бе поставена надуваемата лодка, а до нея стояха в готовност Макгрю и Оливети. И двамата носеха водолазни костюми, а на лодката имаше резервни бутилки.
Търбухът на хеликоптера почти опря повърхността, а рампата разпени морето отзад. Оливети тласна лодката и тя се плъзна по рампата. Двамата мъже я последваха. Изкатериха се вътре и веднага запалиха извънбордовия двигател. След като се отдалечиха малко, вертолетът се издигна и пое обратно към „Стенис“.