Макгрю беше слаб и жилест, с мускули като въжета. Прякорът му беше Попай заради яките му ръце и склонността да се нахвърля срещу всеки с главата напред, без да мисли за последствията. Оливети бе едър, тих мъжага, с оредяла коса, с която той много се гордееше, независимо от плешивината, доминираща изпъкналото му теме.
— Готови, Попай? — попита той.
— Ама че шантава мисия — отвърна Макгрю, загледан към хоризонта, където трябваше да е Великденският остров. — Хайде да се захващаме.
Двамата разполагаха с толкова информация за онова, което ставаше на острова, колкото въобще бе известна на командването. Те познаваха точното местоположение на трите вулкана — Рапа Раруку на изток, Рапа Ариа на северозапад и Рапа Кару на югозапад. И трите имаха езера в кратерите си, единствените източници на прясна вода на острова. Знаеха също така, че има само две подходящи за десант плажни ивици, останалата част от брега се състоеше от непристъпни скали. Тази, която бяха избрали, бе разположена от северната страна — точно до мястото, накъдето се беше насочил и „Вашингтон“, преди да изчезне. В този район би трябвало да се намира отворът под силовия щит. След като преминаха под него, първата им задача бе да проверят състоянието на „Вашингтон“. Следващото място, което трябваше да посетят, бе най-южно разположеният вулкан — Рапа Кару. С височина над триста и петдесет метра, той доминираше над тази част на острова и от него се откриваше великолепна гледка към международното летище. След като проверят ситуацията на летището, двамата щяха да се спуснат във вулкана, да намерят стража-компютър и Кели Рейнолдс — ако е още жива — и да разрушат извънземния обект.
Повече по навик Оливети сверяваше местонахождението им на глобалната позиционираща система, докато с другата ръка придържаше руля на малката лодка. Нямаше грешка в посоката. На хоризонта право пред тях вече се виждаше върхът на черния щит.
Платото Гиза
Лиза Дънкан усети хладен камък под бузата си. Тя отвори очи и видя, че лежи на пода. Болеше я главата и трябваше да мине известно време, преди да си спомни как се е озовала тук.
Дочу гласа на Сянката на Аспасия, който я викаше отново. Забеляза, че двете глави на Сфинкса се завъртяха, следователно някой бе влязъл в помещението. Лиза се надигна, мъчейки се да преодолее треперенето на краката си.
— Откри ли най-сетне, че ти липсва нещо? — попита Сянката на Аспасия.
— Открих, че кивотът съдържа историята на аирлианците на нашата планета.
— Миналото не е важно — рече Сянката. — Ти си като дете, което гледа в тъмното, не знае какво вижда там и не може да определи дали това, което съзира, има някакво значение.
— Къде са камъните тумин и урим? — попита Дънкан.
— Много умно — одобри Сянката на Аспасия. — Тъкмо в момента ги издирвам и аз.
— Значи не знаеш къде са, така ли?
— На сигурно място — отвърна той. — Намират се в Негев.
— Израел?
— Много пъти са пренасяни, за последен път са били в едни етиопски монаси в манастир край езерото Танга. Но сега вече са на сигурно място, евреите ги държат в един бункер, където са и атомните им оръжия. Смята се за най-строго пазеното място на Земята. — Той я надари със зла усмивка. — Научих обаче, че мястото не било чак толкова сигурно.
— И ще ги вземеш?
— А след това ще се спазарим. Аз ще притежавам нещо, което ти трябва, ти също. Веднъж почти ги държах в ръце, но това беше много, много отдавна.
— Колко отдавна?
— Крача по тази земя отпреди да е започнала историята на човечеството.
— Как може да живееш толкова дълго? — попита Дънкан.
Сянката на Аспасия посочи слепоочието си.
— Това тук — познанията, опитът — живеят толкова дълго, колкото и Сянката. — Той се тупна по гърдите. — Само тялото, обвивката, притежава ограничен живот. Това го имам от четирийсет и пет години. Скоро ще настъпи време да се местя. И тази обвивка взе да се износва.
— Не разбирам.
Сянката на Аспасия извади изпод черното си расо окачен на верига амулет.
— Ето я същината на Аспасия — това съм аз. Нарича се Ка. Мисли го за нещо като устройство за записване на нечий живот, на всички спомени. Но то е много повече от това. Когато дойде време да се премествам, или да се преродя, както го наричате вие, ще отида в „Мисията“. Там тази Ка-огърлица ще получи цялата информация до последния ми час, а тялото ще бъде унищожено. С нейна помощ ще възродят съзнанието ми в ново тяло и животът ще започне отново.
— Щом можеш да го направиш, тогава защо ти е Граалът?