Първото, което се набиваше в очи, бе липсата на каквото и да било движение по палубата. Нямаше и следа от екипажа. Призрачен кораб, който бавно се полюшваше в плитчините край брега. Но скоро забеляза и друго. Променен бе силуетът на мостика, където бяха монтирани различните радарни устройства и комуникационни антени. Обърнатият към брега нос бе смачкан и пробит, но докато го разглеждаше, той бе готов да се закълне, че в момента по него текат ремонтни работи — пробойната се затваряше бавно, сантиметър по сантиметър, въпреки че и там не се забелязваха никакви хора. Докато наблюдаваше попадналия в невидими, могъщи и със сигурност злонамерени ръце самолетоносач, Попай почувства, че по гърба му преминават ледени тръпки.
Той насочи поглед към острова. Шестте статуи на моаи продължаваха да съзерцават морето. Попай се претърколи на борда на лодката и Оливети го последва. Намираха се на около километър от самолетоносача. Оливети запали извънбордовия двигател и те извиха на запад, за да заобиколят острова от тази страна. Първата част от мисията им беше приключила, макар че и двамата не знаеха какво точно да кажат в докладите си.
Циан Лин, Китай
Главният тунел се разшири дотолкова, че светлините на фенерите, които носеха Лексина и другарите й, вече не стигаха стените му. Съдейки по ехото от стъпките им в каменния под, намираха се в просторно помещение.
Забелязала тънък сноп светлина малко над нивото на погледа й, Лексина замръзна. Светлината се усили, озарявайки пещерата, в която бяха попаднали. Кухината беше широка към петстотин метра и дълга осемстотин, а таванът, където сияещата сфера сега бе достигнала пълната си мощ, се издигаше на стотина метра над тях. Стените бяха от гладко шлифована скала, подът сякаш бе полиран. Но именно центърът на отсрещната стена привлече вниманието на Лексина и на другите членове на Онези, които чакат.
В стената бе вградена златна порта, покрита с надписи и рисунки. Вратите й, високи по петдесет метра, бяха достойни за божество. Лексина, Коридан, Елек и Гергор бяха привлечени към тях като пеперуда към пламък. Те спряха пред портите, очаровани от размерите и богатата им украса. Върху златната повърхност личаха старорунически знаци и китайски йероглифи.
— Ето го символът на Ши Хуанчжоу — посочи Елек, — първия император на Китай.
Но Лексина бе открила нещо далеч по-важно сред руническите надписи.
— Зад тези порти са Артад и хората му, те чакат да бъдат пробудени!
— Как да ги отворим? — попита Коридан, който винаги бе най-практичният от групата.
Лексина продължи да превежда староруническия надпис и намери отговора малко по-надолу.
— Това… — тя посочи Копието на съдбата — се поставя тук. — Тя пъхна върха на острието в един отвор на височината на погледа, точно в цепнатината, където се срещаха двете порти. Мястото, което сочеше, бе обковано с б’джа, черния аирлиански метал.
Тя притисна копието навътре и усети как острието му се плъзва в гладкия канал. Когато върхът опря в дъното на отвора, отстъпи назад и зачака. Портите сякаш се озариха от вътрешна светлина, а златото в кръга около отвора с копието започна бързо да почернява и този кръг се разширяваше. Когато и двете порти почерняха, разнесе се оглушително скърцане, сякаш самият метал протестираше. Сетне цепнатината взе да се разширява и портите се плъзнаха навън, а копието остана да стърчи в отвора.
Зона 51
Професор Муалама натисна комбинацията от контрол и д и погледна към екрана на компютъра, който се изпълни с думи. Обърна се, когато в залата влезе Че Лу.
— Какво ново? — попита го тя.
— Много интересни неща — Муалама посочи екрана.
След разрушаването на Атлантида, отлитането на Аспасия и изчезването на Артад, Наблюдателите решили, че светът най-сетне се е освободил от намесата на тези същества от звездите. Оказа се, че са сгрешили.
Неколцина Водачи заминали за Близкия изток и там основали организация, наречена „Мисията“. По-късно, някъде около девет хиляди години преди Христа, в Египет се появили богове, които наричали себе си нетеру. Сред тях най-известни били Озирис и Изида. С течение на времето Наблюдателите научили, че тези нови богове са само поредната разновидност на Водачите, които носели Ка-огърлиците на Аспасия и останалите аирлианци, явявайки се техни Сенки на Земята, чието предназначение било да подготвят завръщането им. Те принадлежали към орден, който стоял над ордена на Водачите, защото имали достъп до спомените на аирлианците.