Пилотът закова скакалеца точно над вдлъбнатината на западната стена, която бе на трийсетина метра под тях. Търкот огледа района, но не забеляза никакви следи от нежелано присъствие. Най-близките светлини идеха от една къща на няколко километра по-нататък. Вдлъбнатината в хълма бе малко по-голяма от размерите на скакалеца, което съвпадаше с идеята на Търкот, че произходът й е като на тази в Циан Лин.
Предният ръб на скакалеца докосна хълма. Сега въпросът бе кое ще надвие — дали непреодолимата сила или неподвижният обект. Пръстите на пилота бягаха по контролните прибори. Откакто видя колко незначителни са пораженията върху един скакалец след сблъсък със земята, Търкот се изпълни с безгранична вяра в издръжливостта на извънземния летателен уред.
Пилотът използваше предния ръб на скакалеца, като гигантска лопата, с която разравяше склона. Реки от пръст и камъни потекоха надолу, образувайки купчини в основата. Разнесе се оглушително стържене и пилотът спря за момент, за да провери какво го е причинило. Изпод земята се бе показала тясна метална ивица.
— Аирлианците — произнесе Търкот.
— Скоро ще разберем — рече Яков. — Мисля, че ако има някой вътре, трябва вече да е чул почукването ни.
Търкот сви рамене.
— И какво могат да направят?
Пилотът отново нагласи скакалеца така, че предният ръб да опре в склона. След това увеличи мощността. И да имаше някаква надпревара на невидими сили, тя протичаше безшумно.
— Не поддава — отбеляза Търкот, загледан напред.
— Виж там! — руснакът посочи надясно. От мрака бе изплувал ландроувър със загасени фарове.
— Бягат като плъхове от потъващ кораб — засмя се Търкот. — Карай след тях — нареди той на пилота.
Скакалецът застигна с лекота ландроувъра, който продължаваше да се носи в мрака със загасени фарове. Търкот следеше движенията му през очилата за нощно виждане.
— Сега какво? — попита Яков. — Скоро ще стигнат града.
— Приземи се върху него — нареди Търкот.
— Какво? — подскочи пилотът, който не вярваше на ушите си.
— Изравни се с него и се спусни. Ако не спре, притисни го към земята.
— Майк… — Яков постави ръка на рамото на Търкот.
— Те взривиха совалката — рече Търкот. — Опитаха се да убият Муалама. Те първи започнаха тази игра и сега тя ще свърши.
Пилотът задмина ландроувъра, след това се обърна и се снижи над пътя, докато краищата на скакалеца започнаха да секат върховете на дърветата от двете страни, сякаш бяха кибритени клечки.
Шофьорът на ландроувъра натисна рязко спирачки, когато видя сребристия диск отпред, след това включи на задна. Предният ръб на скакалеца бе точно над покрива на колата, когато пилотът снижи още височината на полета. Металните подпори на покрива изскърцаха и колата замря, прикована към разкаляния път.
Търкот вече се катереше по стълбичката. Подаде се през люка, плъзна се по външната страна на скакалеца и скочи върху предния капак на ландроувъра, стиснал готовия за стрелба автомат. В колата имаше двама души, замаяни от удара и притиснати от въздушните възглавници. Търкот се претърколи от капака на земята и дръпна дръжката на шофьорската врата. След това измъкна замаяния водач и опря дулото на автомата в шията му. Почти веднага зърна големия лъщящ пръстен на ръката му. Вече се готвеше да натисне спусъка, когато Яков го спря, като сложи едрата си ръка на рамото му.
— Вземи само пръстена — произнесе той. — Нали за това дойдохме?
Търкот се пресегна и задърпа пръстена. В този момент противникът дойде на себе си и сви ръката си в юмрук. Търкот реагира мигновено и стисна с яките си пръсти лакътния нерв под свивката на ръката. Мъжът простена болезнено и отпусна хватка. Неговият спътник отвори отсрещната врата, но Яков стреля предупредително и го накара да се спотаи.
— Идвай! — Яков вече се бе покатерил на ръба на Скакалеца и му подаваше ръка. Търкот стисна пръстите му и в същия момент скакалецът започна да се издига. Двамата изтичаха до люка и се пъхнаха вътре. Когато още замаяният Наблюдател се изправи, вече бяха високо във въздуха.
9.
Димона,
пустинята Негев, Израел
Симон Шерев вярваше в светостта на държавата Израел много повече, отколкото в Бога. За петдесет и две години служба в Мосад той бе участвал в безброй тайни операции и бе воювал в четири войни. Беше убивал мъже, жени и деца, когато дългът го изискваше, за да постигне целта, а целта неизменно бе да се запази светостта и неприкосновеността на държавата.
Шерев беше реалист, човек, който си дава сметка, че живее в свят на насилие. Свят, където властта и силата бяха всичко. Нищо друго нямаше значение. Когато беше дете, баща му му бе разказал историята на Архимед, прочутия гръцки учен, който заявил, че ще премести земното кълбо, ако само му дадат опорна точка и достатъчно дълъг лост. Шерев не забрави този урок. Не забрави също, че макар Архимед да е бил прочут учен, накрая загинал от меча на обикновен римски войник. Идеите никога не бяха достатъчни, за да оцелееш.