— Ало?
— Ал-Иблис се нуждае от помощта ти. — Гласът отсреща бе студен и безизразен.
— Потвърдете, че се обаждате от името на Ал-Иблис.
— Тарк.
Думата удари Хасид в гърдите като нож.
— Фана.
Втората кодова дума бе като завъртане на нож. Триста проклятия! Човекът отсреща наистина говореше от името на Ал-Иблис.
Не без усилие Хасид накара устните си да се размърдат.
— Какво се иска от мен?
Нареждането бе кратко и ясно. Когато човекът отсреща приключи, Хасид не чувстваше нито една фибра от тялото си. Целият беше изтръпнал.
— Изпълнявай — чу той в слушалката и връзката беше прекъсната.
Хасид набра бавно номера, който му бяха дали. Отсреща му отговориха на английски.
— Името ми е Фарик Хасид. Аз съм шеф на иракската разузнавателна служба. Не затваряйте телефона. Това, което ще чуете, си заслужава изгубеното време, уверявам ви.
Гласът настоя за потвърждение дали това не е някаква шега. Хасид не каза нищо, пъхна телефона, без да го изключва, в джоба на куртката си и погледна намръщено своя адютант.
— Свободен си — нареди той и се върна при вратата на заседателната стая. Отвори я, влезе и тръгна покрай столовете, докато останалите присъстващи се питаха какви ли важни новини са го принудили да излезе навън по време на срещата.
Хасид приближи другия край на масата, където президентът се беше облегнал назад, очаквайки да чуе доклада му. Шефът на разузнаването не чувстваше нищо. Намираше се в някакво странно състояние отвъд всякакви усещания, отвъд самия живот. Той вдигна лявата си ръка, сякаш имаше да каже нещо важно и същевременно измъкна с дясната пистолета от кобура. Очите на Саддам Хюсеин се разшириха и рунтавите му вежди подскочиха уплашено, когато дулото на пистолета се изравни с лицето му. Хасид натисна спусъка и на бузата на президента цъфна една червена розичка. Хасид продължи да стреля, докато лицето на Саддам Хюсеин стана неузнаваемо.
— Саддам Хюсеин е мъртъв! — извика Хасид на английски, след това опря още топлата цев в слепоочието си и натисна спусъка. В стаята цареше хаос.
Димона,
пустинята Негев, Израел
Лекур погледна часовника си и посочи телевизора в ъгъла на кабинета.
— Включете Си Ен Ен.
— Защо?
— Ще видите.
Шерев изпръхтя ядосано. Не обичаше да му нареждат, още повече в неговия кабинет, но въпреки това натисна копчето на дистанционното. Беше часът за новини. Водещата новина се оказа убийството на Саддам Хюсеин, при това от шефа на неговата разузнавателна служба. Това бе станало само преди няколко минути. Телевизионната агенция дори разполагаше със запис от телефонна връзка, на който се чуваха изстрели, уплашени викове и глас, който обявява на английски, че Саддам Хюсеин е мъртъв.
— Как е станало? — попита Шерев, извърнат към Лекур. Зачуди се откъде в Си Ен Ен са получили толкова бързо сведенията. Дали пък всичко не беше само някаква измама?
— Казах ви, че връзките на моя човек се простират надалече. Той изпълни своята част от сделката, сега ние трябва да изпълним нашата. Наредете да донесат камъните.
Шерев се облегна назад във фотьойла.
— Камъните са били изследвани неколкократно от наши учени. Произходът им не е естествен. Разбирате ли какво значи това? — той не дочака отговор. — Изработени са много отдавна. Сега вече знаем кой ги е направил — аирлианците. От КИСПП изпратиха запитвания до всички страни за подобни артефакти. Разбира се, и други като нас отговориха отрицателно. А сега искате от мен да предам тези камъни на някакъв мистериозен човек?
— А на вас за какво са ви? — попита Лекур. — Какво друго ще направите с тях, освен да ги държите заключени в някой сейф? — Политикът поклати глава. — Ще им се кланяте ли? Каква безсмислица. Не ме интересуват никакви аирлианци. Това, което ме вълнува, е безопасността на моята страна, а най-голямата заплаха за тази безопасност току-що беше премахната. Тези камъни са дребна цена за онова, което получихме в замяна. Не ме интересува за какво са му притрябвали на партньора ни в тази сделка. За нас бяха безполезни, но ето че сега свършиха работа.
Шерев продължаваше да се двоуми. Той си даваше сметка за значението на убийството на Саддам Хюсеин. Близо две десетилетия Мосад правеше подобни опити без никакъв успех. Също и американците. Цялата могъща коалиция от най-силните нации на света не бе в състояние да премахне тази най-голяма заплаха за стабилността на региона. А ето, сега тя вече не съществуваше.
Шерев реши да погледне на този въпрос и от друга страна. Ако човекът на Лекур може да се добере до Саддам Хюсеин, значи той има достъп до всекиго. В това се криеше наистина страшна заплаха, чиито мащаби, според Шерев, Лекур въобще не осъзнаваше.