Наблюдателят описал широк кръг на север и се притаил, наблюдавайки онова, което става по склоновете, с надежда да схване смисъла му.
През втората седмица, откакто бил там, се случило нещо много странно. Във въздуха се появила една малка сфера, сияеща със златиста светлина. И в други свои записки Наблюдателите съобщават да са я виждали. Тези сфери също са инструмент на аирлианците. Сферата направила кръг над планината и изчезнала.
Два дена по-късно от небето се спуснали кораби. Девет продълговати и черни тела, заострени като ножове. Те също били направени от б’джа, свещения метал. Лъчи от златиста светлина бликнали от носовете на корабите и се забили в планинските склонове под тях.
Върхът на планината избухнал. Макар да се намирал на много километри, Наблюдателят бил повален от въздушната вълна и успял само да забележи, че небето почерняло от дим и пепел. Корабите си тръгнали, ала агонията на планината продължила. Нагорещена до червено кипяща земя изригвала от останките й.
Виждал съм резултата от това нападение. Когато посетих планината, наричана някога Белите сестри, видях под Килиманджаро гигантски кратер. Сега го наричат кратера Нгоро-нгоро. Само половината от планината и този кратер са останали днес.
Каквото и да са били намислили Онези, които чакат, аирлианците се разправили с тях жестоко и безкомпромисно.
— Моето семейство е било вербувано от този Наблюдател да държи под око планината и останките от базата — обясни Муалама. — Но не ни разкриха причината. Наредиха ни само да наблюдаваме и да водим записки.
— Сигурно все нещо е оцеляло от тази база — рече Че Лу.
— Възможно е, но нито аз, нито някой друг от семейството ми е забелязал нещо.
— Правилно си постъпил, като си напуснал Наблюдателите — кимна Че Лу.
— Не съм ги напускал — възрази Муалама. — Аз ги предадох. Ами ако те са прави? Ако пътят, който са избрали и следват от толкова време, е правилният път? Да са неутрални. Да не поддържат нито Артад, нито Аспасия. Ако е така, значи аз съм най-големият предател, след като разкрих на Търкот щаба на Наблюдателите.
— Мисля, че надценяваш ролята си и подценяваш тази на Наблюдателите — подметна Че Лу.
— Може би — сви рамене Муалама.
— Добре ли си? — попита го тя и посочи ухото му.
Муалама вдигна ръка и го докосна. По пръстите му имаше кръв.
— Трябва да е някаква инфекция от Африка. Много неприятно, но се търпи.
Великденският остров
Попай Макгрю усети, че коремът му стърже в пясъка. Той се отпусна на дъното и бавно надникна над водата. Нищо не помръдваше на брега. Статуите от тази страна бяха обърнати навътре. Зачуди се защо моаите на оттатъшния бряг гледат към морето, а тези — към вътрешността.
— Проклятие — промърмори Попай. Имаше нещо в тези мрачни, зловещи фигури, което събуждаше древни страхове. Усети тръпки, също както като дете, когато понякога ходеха до гробищата.
Бяха оставили надуваемата лодка на около петстотин метра от брега, малко след като преодоляха силовия щит, и там я закотвиха на дъното. Подводният път покрай западния бряг се оказа неохраняван. Нищо не помръдваше сред назъбените скали, които се издигаха като стена над морето.
Оливети го следваше отблизо. Попай почувства леко дръпване, докато партньорът му сваляше плавниците. След това Оливети изпълзя до него и леко встрани. Попай му върна услугата и на свой ред дръпна един след друг двата плавника. Оливети погледна през рамо и Попай му кимна.
Двамата „тюлени“ се изправиха едновременно и затичаха навътре. Спряха до основата на най-близкия моаи и прибраха плавниците си в раниците.
Попай погледна към склона на вулкана.
— Готов ли си?
— Откак се помня.
Платото Гиза
Дънкан осъзна, че ръцете й треперят, докато прикачваше жиците от кивота към короната. Все още я болеше главата от предишния подобен опит, но изкушението бе твърде силно. Тя свърза и трите клеми, след това си постави короната на главата.
Веднага почувства, че вече не е в Залата на познанието. Намираше се в голямо затворено пространство. Подът беше от черен метал. Сводестите стени се събираха на стотина метра над главата й. Наоколо се виждаха скакалци, положени в метални люлки. Общо осемнадесет на брой.
Вече знаеше, че е в хангара на кораба-майка. Наоколо се движеха аирлианци, които подготвяха скакалците и товареха екипировка. Тя видя и кивота върху една количка. Един аирлианец донесе Граала и го положи вътре. След това изтика количката с кивота при близкия скакалец. Аирлианецът се отнасяше към кивота като към част от екипировката, а не като към свещен предмет.