Вниманието й бе привлечено към една от стените на хангара, където се разтвори голяма двойна врата. През отвора се виждаше корабът-майка, увиснал на около два километра височина над повърхността на планетата. Скакалците един по един започнаха да напускат хангара, поели към своите цели. Като погледна надолу, Дънкан забеляза само водна шир във всички посоки. Един космически кораб от типа „хищен нокът“ премина между кораба-майка и хангара.
Имаше нещо в тази гледка, което пробуди силно безпокойство в душата й, нещо, което не беше наред.
Дънкан потрепери, почувствала нетърпима болка в главата си. Тя сграбчи короната и я смъкна. Чувстваше се изстискана до краен предел. Постави короната на земята, седна и се облегна на кивота. Очите й се затвориха и тя се унесе. Точно преди да заспи, през ума й отново премина картината, която беше видяла. „Хищният нокът“ летеше право към хоризонта и слънцето се отразяваше в металния му корпус — но не това, осъзна тя, бе причината за безпокойството й.
В небето имаше две слънца: едното голямо — това, което видя в началото, а другото — по-малко и червеникаво.
10.
Зона 51
Майор Куин трябваше да подтичва, за да се движи редом с Търкот, докато двамата пресичаха хангара към асансьора.
— Взе ли пръстен?
Търкот го вдигна пред очите му и попита на свой ред.
— А ти с какво ще ме зарадваш?
Яков вървеше отзад и слушаше разговора.
— Събрах нова група, която ще ви помага на платото.
— Кой?
— Смесен състав от Специалните части и „тюлени“, има и няколко космонавти. Вече са тук.
Търкот внезапно смени посоката и те се приближиха към близкия ъгъл на Първи хангар, където имаше преградени помещения. Куин избърза напред и отвори вратата. На стената бе залепена сателитна снимка голям формат, а под нея — карта на района, върху която бяха набодени разноцветни маркери. Няколко души с черни комбинезони стояха пред картата и сравняваха данните от сателитната фотография с координатите на същите места.
Един от тях, едър мъж с гладко обръсната глава и големи черни мустаци, се извърна при звука от отварянето на вратата. Той пръв се приближи към тях.
— Лейтенант Грейвс — представи се мъжът и козирува.
Търкот върна поздрава и протегна ръка.
— Майк Търкот.
Грейвс кимна.
— Чух, че ще навестим едни извънземни гадини, заради които загинаха нашите момчета. Тук всички са доброволци и са готови на всичко, за да им сритат задниците.
Търкот, който много пъти по време на кариерата си в Специалните части бе участвал в подобни обсъждания, се чувстваше като у дома си. Трябваше да се обмислят поставените задачи и начините за тяхното изпълнение, като се вземат предвид данните от разузнаването.
— Последния път, когато бяхме там — намеси се Яков, — нещата не минаха никак добре.
Грейвс се намръщи и Търкот побърза да му представи руснака.
— Открихте ли нещо за подземната река? — попита Търкот.
Куин посочи няколко от сателитните снимки.
— Това са изображения от КХ-14, който изследва от орбита този район и подпомага със сателитна информация нашите войски в Синай. Имам едно приятелче в Агенцията за национална сигурност, което се съгласи да направи спектрофотографски анализ на района на Гиза и близкото поречие на Нил.
— Търсим подземна река, която да свързва Нил с Гиза — обясни Търкот.
Куин не се забави нито за миг. Той чукна няколко клавиша и на екрана се появи разноцветно изображение.
— Това е високочувствително термално изображение — Куин си намести очилата и посочи с пръст. — Ето тук. Виждате ли разликата? Нещо се отделя от западния бряг на реката. Брегът на същото място е с различен цвят, след това аномалията прави отклонение до Гиза и отново се връща в Нил. Това е вашата подземна река.
— Но как тъй досега никой не я е открил? — попита Търкот.
Куин се засмя.
— Тези снимки са строго секретни. Нима очакваш да ги дадем ей така на някого? А и досега не сме имали стратегически интереси в този район на света.
Търкот плъзна пръст по снимката, проследявайки едва забележимата промяна в температурата на бреговата ивица на мястото, където в реката се вливаше по-студената вода.
— Ето откъде ще проникнем — промърмори той.
— Какво предлагаш? — попита го Грейвс.
Търкот взе един маркер и очерта мястото, където подземната река се отделяше от Нил, на два километра под платото Гиза.