Заключението на стража бе, че горе ставаше нещо извън плановете.
Стражът не знаеше какво може да е то, нито пък Кели. Но той реагира мигновено.
Двамата „тюлени“ се насочиха към малката точица светлина. С приближаването им светлината се усилваше и само след минута те изплуваха в някаква пещера. Светлината идваше от една сияеща сфера на тавана. „Тюлените“ доплуваха до една скална издатина и излязоха от водата. В стената пред тях бе прокопан тунел. Двамата заредиха оръжията си и навлязоха в него. Подът под краката им се издигна, след това ходникът изви надясно. Беше озарен от прилепнали към стените светещи ленти.
Не след дълго двамата се озоваха в пещера, висока и широка стотина метра. Стените й бяха от скала, освен отсрещната, която бе облицована с черен метал и в основата й проблясваха разноцветни командни пултове. Мъжете втренчиха очи в средата на пещерата. Там, върху една от стените, до основата на висока седем-осем метра златна пирамида, се виждаше прилепено женско тяло. Близо до нея в пода бе прокопан отвор с равни краища, който бълваше постоянен поток от миниатюрни роботи.
Чантата на рамото на Оливети съдържаше мощен експлозив. Той вече по навик изчисляваше количеството, което ще му е необходимо, за да вдигне във въздуха пирамидата.
Двамата мъже се сепнаха и завъртяха дулата на своите оръжия, когато нещо помръдна отдясно. От сенките се показа малко момче, облечено с кафяви дрехи.
Кели Рейнолдс видя двамата „тюлени“ през „погледа“ на стража. Помъчи се да отвори очи, да си възвърне контрола над устата и дробовете. Искаше да поеме дъх и да извика предупредително.
— Как си, момче? — попита го Попай Макгрю.
Не последва отговор. Момчето продължаваше да се приближава и сега бе само на пет-шест метра. Беше бледо и мършаво, като призрачна фигура под трепкащото осветление в пещерата.
— Как се озова тук? — подхвърли му Попай, който още не смееше да свали пръст от спусъка на автомата. Очите му се стрелкаха между момчето и облегнатата на пирамидата жена.
— Родителите ми… — произнесе момчето пресипнало. — Моля ви, помогнете ми… — то протегна ръце, като продължаваше да върви към тях.
— Къде са твоите родители?
— Машината… — прошепна момчето, сякаш пирамидата можеше да ги чуе. То продължаваше да протяга ръчички и Оливети инстинктивно свали оръжието и му подаде ръка.
Пръстите им се допряха и в същия миг Оливети изруга, почувствал остро опарване, което сякаш прониза цялата му нервна система. Ръката на момчето бе като фуния, през която потокът от нановируси се из сипваше върху дланта на Оливети, пробиваше кожата и проникваше в кръвоносните му съдове.
— Разкарай го от мен! — Оливети пусна оръжието и се опита да се освободи от хватката на момчето със свободната си ръка.
Попай държеше момчето на прицел и пръстът му опираше спусъка.
— Хайде, махни го! — Оливети се завъртя и вдигна момчето във въздуха, но то остана вкопчено в него.
Оливети усещаше дланта си като прогорена с киселина. Под кожата му нещо мърдаше и се движеше непрестанно. Момчето го пусна и се извърна към Попай, фиксирайки го с мъртвешкия си поглед.
Едва сега Макгрю дръпна спусъка и повали момчето с един дълъг откос. Тъмни, кървави петна се разляха по пода на пещерата, в тях ясно личаха черни точици, които се насочиха право към Попай — нановирусът търсеше следващата си жертва. Оливети падна на колене и опря юмруци в слепоочията си.
— Бягай! — разнесе се отпаднал глас.
Оливети се обърна изненадан. Гласът принадлежеше… на жената до пирамидата.
— БЯГАЙ!
Попай се извърна и побягна обратно по коридора, по който беше дошъл.
Циан Лин
Грамадните порти бяха широко отворени, но светлината от подземната кухина не беше в състояние да разреди тъмната завеса отвъд вратата. Сякаш самият въздух бе изгубил способността да пропуска през себе си светлината. Една непроницаема стена от мрак.
— Какво е това? — попита Гергор.
— Не зная — завъртя изненадано глава Лексина.
Гергор пристъпи напред и протегна ръка към черната стена.
— Не го прави! — заповяда му Лексина, но Гергор не й обърна внимание. Върховете на пръстите му докоснаха стената и той се обърна към нея.
— Не е твърдо. Поддава. Има и… — на лицето му се изписа изненада, която бързо се смени с изражение на ужас, когато черното покривало около ръката му стана яркочервено, разпростря се нагоре и светкавично го обгърна. Той изпищя и кожата му се разпадна.