След две секунди от Гергор не бе останало нищо, освен изпепелена купчинка от дрехите му. Черната стена отново бе идеално гладка.
Лексина приклекна и разрови купчинката останки. Изправи се, след като намери и прибра Ка-огърлицата.
11.
Зона 51
Проверката на екипировката е неразделна част от подготовката на всяка специална операция, а в този случай бе още по-важна, тъй като използваното оборудване щеше да е от съвсем ново поколение. Търкот и хората на Грейвс бяха в тренажора. Търкот се триеше с хавлия, след като току-що бе преминал през мъчителната процедура по вземането на мярка за новия скафандър.
Всички налични скафандри в тренажорната преминаваха проверка от страна на техниците от космическия център. Костюмите бяха черни на цвят, външният им пласт бе от керамично подсилена полимерна тъкан, която осигуряваше защита дори от 7,62-милиметрово стрелково оръжие. Под бронята нещата ставаха още по-сложни. Тук имаше плочки от йонно-полимерна метална смес, захранвани с акумулаторни батерии, които придаваха допълнителна сила на движенията при носене.
Вътрешният слой бе напълно херметизиран и прилепваше плътно към кожата. Скафандърът бе конструиран за приложение в космическото пространство. В раницата на гърба имаше компютър, координиращ действията на различните системи, и въздушно-рециклиращ апарат, позволяващ да се използва един и същи филтриран и пречистен кислород в продължение на дванайсет часа. При работа в нормална среда отгоре се отваряше една клапа, откъдето бе възможно да постъпват свежи газове.
Всъщност шлемът бе най-модерният елемент. Той нямаше визьор, само камера. Плоското екранче от вътрешната стена показваше панорама от околната среда. Освен предната камера, по скафандъра бяха разположени още няколко камери, насочени под различни ъгли — нагоре, надолу и назад. Бяха необходими, тъй като притиснатото от скафандъра тяло бе с ограничена подвижност.
Търкот таеше известни съмнения относно произхода на технологията, използвана за конструирането на тези костюми. Момчетата от техническия отдел твърдяха, че са разработки на ВВС. Шлемът бе оборудван и с ПГВ — пряк гласов вход, който позволяваше да се подават команди директно на компютъра. Втората програма се наричаше визуално-свързан въздушно-преносим симулатор. Екранът на скафандъра не само предаваше изображение от външните камери, но можеше да го обогати с допълнителна информация — например точното местонахождение на намиращия се вътре, когато разполагаше със сателитна връзка.
— Страшничко, а? — подсмихна се Грейвс.
Потапянето в черната вана, където след това добавиха бързовтвърдяваща се пяна, за да получат точните размери на тялото му, бяха наистина досадна и неприятна процедура за Търкот. Най-лошото беше, че трябваше да остане неподвижен известно време, докато потвърдят взетите мерки.
— Ами оръжията? — попита Майк.
Грейвс го отведе при една маса.
— Разполагаме с някои нещица, подходящи за подобни случаи. Това е МК-98. Изстрелва проектили с обеднен уран. Използва кинетично задвижване.
Оръжието наподобяваше чук, но с тръба вместо дръжка и ръкохватка на другия край. Беше изработено от черен лъскав метал.
— Може да се прикачва към ръкава на скафандъра или да се води стрелба от свободна позиция — обясняваше Грейвс, докато пъхаше дългия петнайсет сантиметра цилиндър в патронника. — Ще опиташ ли?
Търкот вдигна тежкото оръжие и го насочи през отворените врати на хангара към пустинята.
— Има лазерен мерник — подсказа Грейвс, — включва се с активиране на главния енергоизточник. Ето тук е копчето. Когато носиш скафандъра, върху екрана се появява мишената — точността на поразяване е стопроцентова.
Търкот завъртя оръжието и се прицели в една малка затревена купчина край площадката. Натисна спусъка. Нямаше откат, само рязко изщракване. Купчината се превърна в облак прах.
— Пробива всякаква броня — увери го Грейвс. — Пълнителят е цилиндричен и побира десет заряда. Когато дръпнеш спусъка, се освобождава пружина. Цевта е с електромагнитен баланс и проектилът лети точно по средата, без да допира стените, така не губи скорост и винаги улучва. Ето защо трябва да включиш главния енергоизточник — той задейства въртенето на цилиндъра и създаването на полето. — Стреля със същата бързина, с която дърпаш спусъка, което за съжаление не винаги е достатъчно. Някъде по един изстрел в секунда. Управлението му е значително улеснено, когато е включен към адаптера на тактическия скафандър. Разполагаме също и с Модел-99. — Той посочи друго оръжие, което доста приличаше на първото. — Единствената разлика е, че този стреля с далеч по-силни експлозиви. По-добър е от гранатомета М-203 и много по-точен. Като си припомним и факта, че костюмът издържа на стрелба с куршуми до 7,62 мм, мисля, че разполагаме със солидни преимущества пред врага.