— Идентификация? — попита той свързочния офицер капитан Лески.
Лески надникна в един справочник.
— Това е „Джар Вайкинг“. Водоизместимост 564 763 тона.
Робинет подсвирна.
— Местонахождение?
— На двеста и осемдесет километра западно от Великденския остров, курс право към острова, скорост осемнадесет възела. — Лески почака няколко секунди. — Да подготвим ли превантивен удар?
— Ако това нещо е заредено с нефт, имате ли представа каква екологична катастрофа ще предизвикаме? — Робинет отново се наведе над снимките. На палубата се виждаха дребни точици. Следващата фотография бе в по-едър план и на нея вместо точици имаше хора. Люковете бяха отворени. — Не кара нефт. Пълен е с хора. — Робинет вдигна глава. — Свържете се с Пърл Харбър и ги попитайте как да процедирам.
— Да, сър — Лески се надигна.
— Какво става с „тюлените“?
— Нищо ново, сър.
Попай Макгрю беше в центъра на езерото, изпълващо Рапа Кару. Беше изплувал на повърхността преди половин час — време, достатъчно да се изкатери до ръба на кратера и да слезе на брега, стига да бе опитал. Но това, което видя, когато се появи на повърхността, го накара да се откаже от намерението си. По ръба на кратера имаше хора. Стотици на брой. Всички гледаха надолу към него с безжизнените си очи. Попай вече знаеше какво ще се случи, ако се опита да се покатери на брега. Нямаше достатъчно амуниции, за да ги застреля. Освен това, един „тюлен“ никога не изоставя другаря си.
Не му оставаше нищо друго, освен да чака продължението, за което вече се досещаше.
Усети, че една ръка го докосва по крака и започва да го дърпа надолу. Вече беше извадил пистолета. Завъртя се, гмурна се и зърна пред себе си бледото размито петно на лицето на Оливети. Той го дърпаше към себе си.
Попай Макгрю опря дулото в челото на „тюлена“.
— Съжалявам, приятелю.
Поколеба се, преди да дръпне спусъка, поглеждайки в очите своя другар. В този момент нановирусът се прехвърли върху ръката му и нахлу в кръвоносната система.
Последната съзнателна мисъл на Макгрю бе, че е провалил мисията, своя приятел и страната си.
12.
Зона 51
— Целта на нашата мисия е да проникнем в оперативната зона Акер-Гиза и да евакуираме доктор Дънкан и всички извънземни предмети, които открием там. Най-вече Граала. — Грейвс постави върха на показалката върху едно място от сателитната снимка на Близкия изток. — Тръгваме оттук в 0,50 ч. местно време със скакалец до едно израелско военно летище близо до Хазерим, на петнадесет километра западно от Беершаба. Там ще се прехвърлим на борда на МЦ-130.
Търкот следеше движението на показалката върху картата, докато Грейвс продължаваше инструктажа. Запознаването на групата с последователността на операцията и локализацията на оперативния район беше стандартна оперативна тактика. Търкот вярваше в спазването на тази тактика. Тя намаляваше възможностите за грешки и същевременно повишаваше увереността на членовете в крайния успех. На картата върхът на показалката вече наближаваше Синайския полуостров.
— Ще летим на ниска височина по протежението на Синай, докато стигнем Суецкия залив. На това място пилотите на МЦ-130 имат няколко възможни маршрута до целта и те ще трябва да изберат най-безопасния въз основа на данните от електронното разузнаване за активността на египетските ВВС в района. Всички маршрути завършват на едно и също място — в зоната за скок, която е над Нил, на два километра нагоре по течението над мястото, където се отделя подземната река, която тук е обозначена като маршрут Алфа.
Търкот вдигна ръка и Грейвс спря доклада.
— На два километра по-нагоре? Защо толкова далече?
— Разговарях по сателитната връзка с навигатора на нашия МЦ-130 — обясни Грейвс. — Той каза, че ако се отдалечим още малко на север, със сигурност ще бъдем засечени. Колкото по-близо сме до Кайро, толкова по-напечено става. Пилотите смятат, че разполагат със съвсем тесен коридор за проникване, който води до реката и веднага след като ни хвърлят, ще трябва да наберат рязко височина.
— Колко време ще ни е нужно, за да преодолеем двата километра нагоре по течението? — Търкот нямаше представа каква е подвижността на тактическите бойни скафандри в подобна среда.
— Няма да плуваме, сър — отвърна Грейвс. — Тактическите скафандри разполагат с монтажни скоби за реактивни системи. Използвали сме ги и друг път под вода в космическия тренажор. Основавайки се на този опит, смело мога да заявя, че ще са ни необходими не повече от десет минути.