Търкот долови напрежението в гласа на Грейвс. Знаеше, че като командир на операцията офицерът е премислил всичко до най-малки подробности, но винаги имаше и неизвестни величини. Тъкмо по тази причина Яков настояваше да позабавят темпото, да изчакат и останалата част от ръкописа на Бъртън, да съберат повече данни от разузнаването. За момент Търкот се поколеба дали да не отложи операцията с двайсет и четири часа. След това си спомни Лиза, затворена в капан някъде в недрата на платото, и разбра, че няма да има отлагане.
— Продължавайте инструктажа — нареди на водача на групата.
Като цяло оперативният инструктаж бе потискащо кратък. Имаше твърде много „в зависимост от ситуацията“, след като стигнат тунела. Толкова много, че дори Търкот трябваше да признае, че разполагат със съвсем оскъдни данни от разузнаването. Евакуирането също висеше на косъм, след като не бе предвиден резервен вариант, в случай че се разминат с вертолетите.
Компенсация за липсата на достатъчно данни бяха единствено техните тактически бойни скафандри. Дънкан му бе казала, че за конструирането на костюмите са били похарчени четири милиарда долара и са отишли петнадесет години. Бе му признала също така, че Зона 51 и „Меджик-12“ са съпричастни към тази разработка, което означаваше, че е използвана извънземна технология.
Инструктажът приключи и Грейвс очакваше въпроси.
Търкот имаше само един.
— Всичко ясно ли е?
— Да, сър.
— Добре. Да се заемем с екипировката. — Той забеляза, че Яков бе влязъл в стаята едва в заключителната част на инструктажа. Руснакът се надвеси над него.
— Професорът е превел още една част от ръкописа.
— Колко голяма?
— Цяла глава.
— Има ли нещо важно?
— Още не знаем кое е важно и кое — не.
Търкот се протегна, усещаше умора след напрегнатото обсъждане на операцията, при което трябваше да се запомнят маршрутите за полета, местата за събиране при спешна евакуация, кодовите названия, позивни, радиочестоти — всички детайли, необходими за успеха на предстоящата мисия.
Нямаше как, той се подчини на неизбежното и стана да последва Яков към асансьора. Спускането премина в мълчание, всеки от двамата бе отдаден на нелеките си мисли. Яков нямаше да дойде с тях, въпреки че бе настоявал. Беше твърде едър, за да се побере в някой от скафандрите. Освен това Търкот искаше да го задържи тук, в Зона 51, за да контролира нещата.
Че Лу се бе свила на седалката и Търкот си помисли, че не е ставала оттам, макар да знаеше, че бе работила с Куин върху оставените от Нейбингър координати. Предполагаше, че не е открила нищо интересно, щом не му бе казала досега.
Муалама стоеше до компютъра. Още щом влязоха, им посочи екрана и новата глава, която бе изписана там.
След толкова много години бездействие на „Мисията“ и Онези, които чакат, разрушаването на базата край Нгоро-нгоро предизвикало взрив от активност на двете страни.
Първо — Египет. Вероятно страхувайки се от ответен удар, „Мисията“ наредила на всички свои Водачи да го напуснат, което съвпаднало с края на епохата на фараоните.
Дългата ръка на „Мисията“ обаче продължавала да се усеща, защото било възобновено осъществяването на планове за строеж на Акерското плато, начертани още преди шест хиляди години от Изида и Озирис. Фараоните построили масивни пирамиди, които и до ден днешен могат да се видят на платото. Предназначението на тези гигантски постройки по онова време останало в тайна за Наблюдателите, макар някои да предполагали, че в тях са скрити входовете към подземни тайници. След като ги построили, облицовали ги с бял варовик, който позволявал да се виждат от много километри разстояние.
— Нейбингър ни каза какво е предназначението на пирамидите — обърна се Търкот към Яков. — Те са фарове, пращащи радарни послания от тяхната гладка, плоска повърхност в космоса.
— Но помисли какво означава това — отвърна Яков. — „Мисията“ няма друг начин да комуникира с космоса.
— Може би се опитват да се свържат с Аспасия на Марс — предположи Че Лу.
— Ако имат достъп до Стража — заговори Търкот, — няма да се нуждаят от подобни средства.
— Може би вече нямат достъп до него — каза Яков.
— Помните ли съобщението, което ни прати Кели Рейнолдс? — попита Търкот. — Картината на премахването на върха на Великата пирамида — може би там е бил главният компютър. — Той поклати глава. — Но в това няма никакъв смисъл.