Научих от Каджи, че под Акерското плато съществуват шест големи подземни кухини — дуати. Дори фараоните и техните жреци не били посветени в тази тайна. Защото вече не нетеру и последователите на Хор охранявали кухините, а родът на Каджи. Пръстените, останали им от времето, когато били уаджети, все още действали върху аирлианските врати. Очевидно е, че „Мисията“ вече не се доверявала на фараоните за запазването на тайните, и Наблюдателите се озовали в нещо като вакуум. „Мисията“ знаела за техните действия. Защо иначе щеше Ал-Иблис да ме прати по дирите на Каджи? Но те не се бояли от Наблюдателите и затова не изпитвали безпокойство.
След като „Мисията“ изоставила Египет, а базата на Онези, които чакат в Нгоро-нгоро била разрушена, къде се преместили тези две групи? Този въпрос не давал покой на Наблюдателите в продължение на стотици години.
Първите признаци се появили с развитието на китайската цивилизация — достатъчно отдалечена от люлката на Нил и Близкия изток. Това светкавично развитие в една далечна и доскоро изостанала земя било твърде многозначително, за да не му обърнат внимание.
Склонен съм да вярвам въз основа на наученото от мен, че Онези, които чакат построили своя нов щаб именно в Китай. „Мисията“ останала в околностите на Средиземноморието и въздействието й се усещало през всички епохи на европейската цивилизация.
След като двете фракции разпрострели пипалата си сред човешката цивилизация, войната помежду им навлязла в нов етап. Всеки се опитвал да насочи хода на историята така, че да извлече максимална изгода за себе си.
През цялото това време Граалът останал в Залата на познанието. За да открия повече данни, наложи се да пътувам до Близкия изток.
Когато преведох ръкописите за първите две епохи от развитието на египетската цивилизация, отново се отправих към тази страна, за да потърся факти, потвърждаващи моите нови разкрития. В края на краищата съществуваше макар и минимална възможност написаното в ръкописите да не е истина или поне да е плод на нечие въображение. Ако не бях видял черния Сфинкс с очите си, дори аз щях да изпитвам известни съмнения.
Узнах, че по време на Третата епоха, от времето на фараоните, между периодите, които египтолозите определят като Втората и Третата династии, „Мисията“ направила още един опит да предизвика промени в Египет, които да доведат до осъществяване на първоначалните планове на Водачите Сенки от Първата епоха. Именно по време на Третата династия била построена първата пирамида. Тя била изградена от хора, без помощта на аирлианците, но въз основа на плановете, оставени от Озирис и Изида през Първата епоха.
Всъщност построяването на първите няколко пирамиди било само тренировка за издигането на подобни гигантски съоръжения. Виждал съм в Сахара пирамидите на Третата династия — стръмните пирамиди на Джосер и Секхемет. По време на Четвъртата династия размерите им се увеличили планомерно на нарасналия строителен опит. Пирамидата на Дохшур в Снеферу всъщност е предтеча на тези, които по-късно били построени в Гиза.
Когато се строяли пирамидите в Гиза, Наблюдателите все още не знаели какво е тяхното предназначение. Една от големите загадки е, че в нито един пергамент от онази епоха не се срещат никакви писмени сведения за тези пирамиди, нито за каменния сфинкс. Сякаш е било забранено да се пише за тях, което е и моето мнение.
От доклада на един Наблюдател узнах нещо много интригуващо. По време на строежа на Голямата пирамида на Хуфу ключовият камък бил от различен материал — цветът му бил червен.
Същият този ключов камък бил отстранен от летящ диск по време на Четвъртата династия на Третата епоха, малко след построяването на Голямата пирамида — точно когато египетската цивилизация се намирала в зенита си и непрестанно разширявала своите граници. Тези летящи дискове се споменават на много места из записките на Наблюдателите. Очевидно и те са някакво изобретение на аирлианците.
С отстраняването на ключовия камък изглежда „Мисията“ изгубила влиянието си не само в Египет, но и в прилежащите региони за дълго време. А могъществото на египетското царство бавно започнало да избледнява.
Предполагам, че ключовият камък бил една от извънземните машини. Къде е отнесен обаче, нямам понятие.
Ала въпреки отстраняването на ключовия камък, кивотът и Граалът останали в Египет, скрити в Залата на познанието и забравени от всички, освен от Наблюдателите, които ги пазели.
Основавайки се на това, което прочетох и видях, предполагам, че „Мисията“ преместила сферата на своето влияние към северната страна на Средиземноморието, по-специално в Гърция, и отвъд Атлантика — в Мексико. Възходът на гръцките градове-държави и на олмеките в Мексико подсказва нарасналото влияние на Водачите сред хората.