— Тук „Шахмат-шест“. Приемам.
— Говори „Първи“. Имате посрещачи. Постарайте се да ни почистите пътя. Приемам.
— Разбрано, „Първи“.
Командирът изпроводи с поглед няколко Ф-18, които се отделиха от главната група върху пламъците на форсираните двигатели.
— Къде е този „Хоукай“ от „Вашингтон“? — обърна се командирът към „Стенис“.
— Западно от вас, по-високо, курс към нашата позиция — докладваха от самолетоносача.
Намеси се още един глас — на капитан Робинет.
— Съсредоточете се върху атаката, „Първи“. Ще изпратя един от моите Ф-18, за да се погрижи за него.
Пилотът на изтребителя, пратен да свали неприятелския „Хоукай“, летеше с максимална скорост към далеч по-бавния самолет, който доближаваше флотската група. Не се безпокоеше от предстоящия сблъсък, защото самолетите от типа „Хоукай“ не носеха въоръжение. Той повдигна предпазителното капаче и постави пръст върху спусъка на 20-милиметровата многостволова картечница.
Вече виждаше разузнавателния самолет, който не правеше никакви опити да се измъкне, и летеше право към него. На разстояние около хиляда и петстотин метра пилотът натисна спусъка и го задържа две секунди, преди да извие надясно. Миг преди да се разминат, забеляза трасиращия откос, който попадна право в противниковия самолет. От корпуса и крилата, от местата, където се забиваха 20-милиметровите куршуми, отхвърчаха едри парчета.
— Какво става, дявол го взел? — промърмори пилотът, забелязал, че монтираният върху фюзелажа на „Хоукай“ ротодом се отдели от корпуса и продължи да лети, докато самолетът килна нос и се насочи стремително към океанската повърхност. Втрещеният пилот направи рязък завой и се върна обратно. Когато наближи отново мястото на сблъсъка, видя, че ротодомът се разпада бавно във въздуха, превръщайки се в черен облак.
Пилотът включи радиовръзката, но не чуваше нищо, освен статично пращене. Смени няколко честоти със същия резултат.
— Изгубихме връзка с Пърл.
Робинет се завъртя в креслото.
— Какво? Я повтори!
— Изгубихме всякаква връзка, сър. Сатком, високочестотна, всичко.
Робинет погледна назад. В другия край на стаята имаше прозрачен плексигласов екран, на който нанасяха позицията на оперативната група и противниковите единици. Дистанцията помежду им се скъсяваше бързо. Капитанът разтърси обезпокоено глава.
Пилотът на летящия отпред Ф-18 се облещи, когато пресрещащите ги самолети внезапно се изгубиха от екрана.
— Ей, някой засича ли противника? Приемам.
— Няма ги.
— Нищо не улавям.
— Радарът ми е повреден.
Лишени от радари, изтребителите от „Стенис“ бяха принудени да търсят целите си визуално. Това съвсем не беше лесно при полет със скорост хиляда и двеста километра в час, особено когато тези цели се приближаваха в насрещен курс и със същата скорост.
— Ето там! — извика командирът на ескадрилата и стреля с картечницата право в размазаното петно, което се носеше насреща му.
В следния миг двете групи Ф-18 се разминаха във въздуха с комбинираната скорост от над две хиляди километра в час. Изумените пилоти едва успяха да завъртят глави, проследявайки противниковите машини, които изглежда нямаха никакво намерение да ги атакуват.
Пътят към „Вашингтон“ бе чист.
В изблик на гняв Робинет удари с юмрук подложката на креслото. Бяха слепи, отрязани както от щурмовата група, така и от охраняващите ги самолети. Можеше да се надява само на опита и подготовката на своите хора.
Командирът на ескадрилата пое командването на операцията. Лишени от връзка, не им оставаше друго, освен да прибягнат до възможно най-простата тактика — всички щяха да го следват и да правят това, което правеше той. Забелязал два масивни силуета на хоризонта, командирът веднага се досети, че това са техните цели. Докато зареждаше бомбоносителя, той по навик огледа небето за въздушна защита, но не забеляза и следа от такава.
По време на краткия инструктаж преди операцията командирът на ескадрилата бе разделил двете цели между самолетите. Той насочи носа към „Вашингтон“ и с облекчение забеляза, че изтребителите, на които бе отредена атаката срещу „Джар Вайкинг“, се отправиха към своята цел. Без радар и при отсъствие на въздушна защита най-добрата тактика бе да се снижи бавно право към целта и да освободи бомбите, когато се озове над нея. Възнамеряваше да използва механичния мерник, монтиран в предната част на кабината за случаи като този — когато отказваше радарът.