Когато започна да работи за космическата програма беше някъде в началото на шейсетте — неговият пряк ръководител обичаше да акцентира върху метод за анализиране на проблемите, който той наричаше реверсивно мислене. Ако един инженер се натъкне на проблем, който не може да бъде решен за разумен период от време, идеята е да се опита да погледне на проблема от обратната страна на тази, която е използвал досега.
— Коя бе обратната страна на една точка върху сферата? — запита се Кинсейд.
И тогава я видя.
Майк Търкот усещаше главата си като пълна с пясък, който се стича през тесния отвор на пясъчния часовник.
— Здравей, приятелю! — посрещна го Яков и го сграбчи в прегръдките си веднага щом се измъкна от скакалеца. — Не ми изглеждаш добре.
Хангарът бе почти пуст — рязък контраст на кипящата активност от предишния път.
— Какво ново? — попита го Търкот.
— Разполагаме с превод на по-голямата част от ръкописа — информира го Яков. Той махна с ръка да тръгнат към асансьора. — Узнахме някои интересни неща, но точното предназначение на Граала и местонахождението на „Мисията“ все още не са ни известни.
— Великденският остров? — попита Търкот, след като се затвориха вратите.
— Нито вест от Кели Рейнолдс след последното съобщение. „Тюлените“ не са се върнали и вероятно трябва да ги смятаме за изгубени. На всичко отгоре нямаме връзка с Оперативната група.
— А сателитното проследяване?
— Корабите са си там — отвърна Търкот. — Просто не отговарят на повикванията. Част от самолетите, които се вдигнаха от „Стенис“, летят към вашата база в Хавай. Разбира се, горивото няма да им стигне да се доберат дотам. Вашите хора от Пентагона пращат танкери, за да ги заредят във въздуха, но според майор Куин изтребителите ще паднат преди да пристигне помощта.
— Но защо не са кацнали на „Стенис“? — попита учудено Търкот.
— Защото, приятелю, според нас нановирусът вече се е добрал до Оперативната група.
— Цялата ли е в техни ръце?
— Така изглежда.
— Какво пък… — махна с ръка Търкот. — Това е работа на Пентагона.
Яков повдигна изненадано вежди.
— Дънкан е в ръцете на Сянката на Аспасия — заговори уморено Търкот. — Сега той контролира събитията. Ако го спрем, ще спрем Водачите и всички останали.
— Така поне се надяваш — подхвърли Яков.
— Китай? — сети се Търкот.
— Никакви новини оттам.
Търкот се облегна на гладката метална стена. Думите на Сянката на Аспасия отекваха отново и отново в съзнанието му, внасяйки допълнителен смут.
— Значи не знаем какво да правим — промърмори той.
— Така изглежда… — разпери ръце Яков.
Вратата на асансьора се отвори и се появи Лари Кинсейд, размахал възбудено някаква разпечатка.
— Открих я!
— Кое? — попита Търкот, заразен от неговото вълнение.
— Координатната система. Тази, която преведе Че Лу. Някои от точките са за примамка, или може би там е имало нещо, което е било преместено — но Гиза, Великденският остров и Циан Лин — всичките съвпадат. Има и други местенца. — Говореше бързо и едва си поемаше дъх между отделните думи.
— „Мисията“? — попита обнадеждено Търкот.
— Вероятно е една от тези точки, но не знаем коя. Нека ви покажа с какво разполагаме. — Кинсейд ги поведе към заседателната зала. След като се настаниха около голямата маса, той намали светлините и постави разпечатката върху проекторната машина. На екрана се показа обемно изображение на Земята и наложена върху повърхността й координатна система от двайсет и четири точки. Няколко от тях бяха очертани в кръгче.
— Гиза — посочи Кинсейд първата с лазерния показалец. — Циан Лин. Великденският остров. Тиахуанако в Боливия, където „Меджик-12“ е открил стража, преместен впоследствие в Дълси. Нгоро-нгоро. Ето ги всичките, очертани в кръгчета.
— Как успя? — попита Че Лу.
Кинсейд се усмихна.
— Кодирани са, но по толкова прост начин, че бързо открих ключа. Точките, които ни е оставил Нейбингър, наистина са част от система, която обаче отговаря на вътрешната земна повърхност, проектирана през планетата на обратната страна на глобуса.
Търкот местеше поглед по точките. Няколко от тях бяха в Близкия изток, недалеч от Гиза. Когато разшири кръга, видя и други в Азия, Европа и Африка — всяка една от тях можеше да е „Мисията“.
— Някои има ли представа кое от тези места може да е „Мисията“? — изрази той гласно мислите си.