Усмивката на Кинсейд поизгуби от блясъка си.
— Е, както казах, някои от тези вече може да са пусти. Има две-три в средата на океана. Разпечатах ги, за да може да проверим всичките. Исках да съм сигурен, че не съм сбъркал в изчисленията.
Че Лу също разглеждаше картата.
— Ще трябва да се отиде до всяко от тези места.
— Много са — въздъхна Търкот. — Няма да можем… — Той бе прекъснат от професор Муалама. Всички бяха забравили чернокожия учен, седнал зад един от компютрите.
— Мисля, че знам къде е „Мисията“. — Професорът се приближи към екрана и протегна пръст към една от точките. — Ето тук. На планината Синай.
Търкот кимна обнадеждено. Това бе посоката, в която бяха изчезнали двата вертолета, малко преди да бъде свален американският АУАКС.
— Но защо там?
— Кабала! — подскочи Яков. Той се обърна към Търкот. — В една от главите на ръкописа се казваше, че Граалът и кивотът били отнесени в планината Синай, след като юдеите напуснали Египет.
— Планината Синай се споменава и на друго място — в главата, която току-що преведох — намеси се професор Муалама.
— Да я видим — каза Търкот, забравил умората си.
На големия екран се появи поредната глава от превода на Муалама.
Бях пратен в Дамаск, за да изпълня дълга си към Короната. Все пак разполагах с достатъчно свободно време, което прекарвах в пътешествия из страната.
Омая ме една жена — не ми се беше случвало от младежките години. Видях я за кратко една вечер, озарена от светлини на прозореца на втория етаж, докато се разхождах по някаква улица. Никога дотогава не бях съзирал по-изящни форми. Заинтригуван и увлечен, проявих интерес кои са обитателите на тази къща и скоро узнах, че принадлежала на един много заможен търговец.
Под прикритието на консулските си задължения поканих този търговец още идния ден. Името му беше Ибрахим Ал-Изас. Жената, както скоро научих, беше негова държанка. Той долови интереса ми към нея и според обичая, разпространен в тази част на света, ми я предложи.
Казваше се Казин, прекрасна жена, рожба на екзотична смесица от арабска и френска кръв. Водехме неуморни и интересни разговори, тъй като тя познаваше — от кариерата си на куртизанка — всички важни мъже в Дамаск. Скоро открих, че интелигентността й превъзхожда дори блясъка на нейната красота.
Оказа се, че изучава страстно всякакви религиозни писмени източници — от Библията, през Тората и Корана до Кабала. Някои от възгледите й по спорни въпроси бяха изключително интригуващи.
Но един ден тя спомена име, което накара кръвта ми да замръзне. Обсъждахме хората с власт в града и страната и тя каза, че познавала мъж, който притежавал неизмерима сила, но винаги се криел в сянката, та малцина знаели дори как изглежда. Добави, че името му е Ал-Иблис.
Разказах й за срещата ми с Ал-Иблис в Медина, но премълчах какво произлезе от нея. Едва тогава Казин подхвърли, че мястото, откъдето управлявал, се наричало „Мисията“.
Когато се поинтересувах известно ли й е къде се намира това място, тя постъпи много странно. Изправи се и изрецитира няколко изречения, а сетне добави, че ще получа отговор, ако разбера откъде са те. Думите й бяха: „Пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят, добитък ли бъде, или човек, жив да не остане…“4
В заседателната зала цареше пълна тишина. Яков чукна с пръст по клавиша, но това бе краят на текста. Търкот се завъртя на фотьойла и погледна към Муалама.
— Къде е останалото?
— Още не съм го превел.
Търкот блъсна с юмрук по бюрото.
— Нали спомена планината Синай? Къде се говореше за нея?
— Защото не знаеш откъде е цитатът — отвърна спокойно Муалама и сякаш поля със студена вода гнева на Търкот.
— И откъде е? — намеси се Яков.
— От Стария завет. Изход, глава 19.
Търкот кимна бавно.
— Значи планината Синай? — повтори той замислено.
— Точно така — усмихна се Муалама.
Търкот погледна към майор Куин.
— Искам всичката налична информация за планината Синай — да е готова за вчера.
— Вече работя по въпроса — отвърна Куин, чийто пръсти бягаха трескаво по клавиатурата на лаптопа.
Търкот стана и тръгна към вратата, като нареждаше пътем на Куин.
— До пет минути да ме чака готов за полет скакалец, да сложат на борда един тактически боен скафандър мой размер и МК-98. Постарай се да ми осигуриш максимална огнева поддръжка, когато пристигна в Синай. — Той извади сателитния телефон. — Ще се свържа с Шерев да ни прати войници и машини. — Яков и Куин вървяха след него.