— Международната космическа станция.
— А ракетата за извънредни мерки?
— Ракетата е тук. Точно над Кавказ.
— Херметизирай кораба — нареди Търкот на руснака, после се обърна към Манинг. — Пригответе хората си. Потегляме на спешна операция.
— Хм… — Майор Куин беше вдигнал ръка почти като ученик; с другата притискаше слушалката до ухото си, за да чуе какво му говорят.
— Да?
— Космическото командване е копирало насочваща матрица, която току-що е била пратена от ракетата за извънредни мерки.
— Цели?
— Двайсет и пет града по света. Струва ми се, че ги е избрал по население. — Той бързо ги изброи: Ню Йорк, Мексико Сити, Сао Паоло, Токио, Осака-Киото, Лос Анжелис, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Лондон, Москва, Калкута, Бомбай, Чикаго, Лима, Париж, Санкт Петербург, Ню Делхи, Техеран, Шанхай, Банкок, Кайро, Сидни, Атина, Багдад и Атланта.
Търкот само го зяпаше.
— Всички са взети на прицел — прибави Куин, тъй като не бе уверен, че Търкот го е разбрал.
— Със собствените ни оръжия.
Това не беше въпрос.
— Точно така.
— Значи е късно да унищожаваме ракетата.
— Да. Единственият начин да спрем тези ядрени бомби е да си върнем контрола върху компютъра.
— И къде е той?
— Предполагам, че е в нокътя на Сянката на Аспазия. От „Барксдейл“ потвърждават, че в контролния център няма никого и че главният компютър там е изключен. Сянката на Аспазия трябва да има лаптоп със сателитна връзка.
Търкот се обърна и погледна Яков. Руснакът държеше бутилка с някаква прозрачна течност. Той отпи голяма глътка и подаде шишето на майора. Офицерът от спецчастите отказа.
— И без това достатъчно ме боли главата.
— Винаги съм твърдял, че положението може да стане по-лошо — отвърна Яков.
Търкот не му обърна внимание.
— Освен това… — Куин млъкна.
— Да?
— Каонг… — Куин хвърли поглед на екрана на лаптопа си — иска да разговаря с теб.
— За какво?
— Сянката на Аспазия пратил ултиматум на Обединените нации.
Търкот се приближи, седна до Куин и погледна лицето на дисплея.
— С какво мога да ви помогна, господин заместник генерален секретар?
Каонг явно слушаше някого от лявата си страна. После протегна ръка и настрои някакво копче. Гласът му се разнесе от тонколоните.
— Получихме ултиматум от Сянката на Аспазия. Ако му дадем кораба-майка, той ще ни предаде контрола на ракетата за извънредни мерки.
— Вие ли? — попита Търкот. — Корабът-майка не е във ваши ръце. Ние го контролираме. Контролира го Зона петдесет и едно.
Заместник генералният секретар се намръщи.
— Не ви разбирам, господин майор. Вие сте подчинени на ККИООН.
— Не видях никого от ККИООН, когато бях на Еверест — заяви Търкот. — Никой не помогна на Яков в Арарат. Нито когато Куин и Кинкейд бяха атакувани в Зона петдесет и едно. Нямате си и представа за какво говорите, господине. Не познавате Сянката на Аспазия. Ние го познаваме. Не можем да му имаме доверие.
— Но той се свърза с Обединените нации — възрази Каонг. — И заплашва родината ви, наред с всички други страни членки. Аз…
Търкот поклати глава.
— Първо ще се справим със Сянката на Аспазия. После и с останалите.
— Кои останали?
— Нямам време за обяснения. — Търкот се пресегна и прекъсна връзката, върна се при пилотската седалка и седна. — Корабът херметизиран ли е?
— Да — потвърди Яков.
— Добре. — Майорът постави ръце върху пулта и корабът-майка се издигна.
Международната космическа станция
Кой би помислил, че херметичният шлюз на Международната космическа станция може да има нужда от ключалка?
Сянката на Аспазия се изстреля с реактивна раница през малкото разстояние между нокътя и космическата станция и просто натисна бравата на външния люк. Вмъкна се вътре и затвори люка след себе си. Свали шлема си, после отвори вътрешния люк. В тесния коридор пред него се носеше човек, който стискаше лост — очевидно единственото оръжие, което бе успял да открие екипажът на станцията.
Сянката на Аспазия пъхна под мишница пиката, която беше взел от оръжейната на нокътя, и натисна вдлъбнатината на дръжката й. Златистият лъч улучи мъжа и го повали в безсъзнание. Съществото сви крака, оттласна се и затвори люка след себе си. Прекоси центъра на помещението и отблъсна космонавта от пътя си. Отсрещният люк бе затворен и когато стигна до него, Сянката на Аспазия установи, че не поддава. Той надникна през стъкленото прозорче и видя жена, която се взираше в него от отсрещната страна. Знаеше, че на станцията има тричленен екипаж, двама американци — мъж и жена — и един руснак.