Когато в пълнителя му останаха шест стрели, майорът прекрати огъня и полетя „надолу“ към премятащото се тяло. Трябваше да увеличи скоростта, за да го настигне, тъй като стрелите не само го бяха разкъсали, но му бяха придали и ускорение. Търкот протегна ръка и хвана безжизнената фигура. Вече се намираше на близо километър от кораба-майка, затова насочи реактивната струя в обратната посока.
Спря в откритото пространство високо над Земята и бръкна в раницата на гърба на Сянката на Аспазия. Откри кислородните тръби и ги измъкна навън, без да ги пуска.
Доближи фигурата към себе си, вдигна тъмния визьор и видя лицето на Сянката на Аспазия. От устата му се стичаше струя гъста кръв. Очите бяха изцъклени. Майорът зачака. Клепачите потрепнаха и на лицето проблесна разум.
Офицерът от спецчастите стисна „дланта“ си и проби кислородните тръби. Сянката на Аспазия отвори уста и няколко секунди напразно се опитваше да си поеме въздух. Накрая смъртта отново го настигна.
Търкот си помисли дали да не го завърже за корпуса на кораба-майка. Да го кара да умира на всеки няколко минути. Подходящо възмездие за всички мъки, които бе причинило на човечеството това извънземно същество.
Той погледна към планетата. Границата между деня и нощта разполовяваше Съединените щати. Видя облачната покривна на Карибите. Наближаваше буря.
Гласът на Яков го откъсна от унеса му.
— Приятелю? Добре ли си?
— Да, добре съм.
— Къде си? Хората, които са на пост пред станцията, ми пратиха съобщение. Капитан Манинг я е превзел. Неговите хора са взели компютъра и в момента спират изстрелването на ядрените бомби.
Търкот беше забавил за насочващата матрица. Защото се бе съсредоточил върху това да надхитри Сянката на Аспазия — знаеше, че съществото също няма да мисли за матрицата. Това просто беше средство да примами Търкот и кораба-майка. Което не означаваше, че няма да изстреля ракетите, а само че смята унищожаването на всички тези градове за по-маловажно от главната си цел — да превземе кораба-майка.
Търкот разсъждаваше като врага си. Това беше преимущество по време на битка, каза си той, докато отново насочваше вниманието си към тялото, което държеше. Извънземния пак оживя, задъха се и умря, но майорът се почувства така, сякаш бяха пробили дупка в гърдите му. За да разсъждава като врага си, трябваше да се откаже от човешката си същност.
Нещо тупна по шлема му и той се сепна, после разбра, че е собствената му длан, неволно докоснала мястото над имплантанта му. Това го върна към сегашната ситуация. Сянката на Аспазия. Безсмъртен.
Но.
Думата отекна в ума му. Аирлианците едва ли бяха проектирали Граала така, че да дават безсмъртие на хората, без да могат да си вземат подаръка. Търкот си представи сцената, когато се бе срещнал със Сянката на Аспазия на борда на кораба-майка в Арарат — след като съществото беше пило от Граала. И си спомни, че само едно нещо бе смущавало извънземния.
Той изтегли меча от ножницата и предпазливо го стисна с механичната си ръка. Когато замахна, звездите се отразиха в острието.
В очите на Сянката на Аспазия проблесна разум. Устата му се отвори, болката изкриви лицето му. Той се вторачи в меча над главата на Търкот и се облещи от страх.
Майорът с един удар му отсече главата.
От шията бликна кръв, ала скоро спря. Търкот зачака да види дали ще последва промяна.
Минаха няколко минути. Нищо.
Сянката на Аспазия най-после беше мъртъв.
НАСТОЯЩЕТО
16.
В космоса
Търкот се обърна към кораба-майка.
— Яков?
— Да?
— Как върви спирането на бомбите?
— Нямам нова информация — отвърна руснакът. — Радиовълните не минават през корпуса на станцията.
— По дяволите! — изруга Търкот.
Той хвърли последен поглед към тялото и главата на Сянката на Аспазия и полетя към космическата станция. Двама мъже в скафандри стояха от двете страни на пробитата в стената дупка. Майорът мина помежду им.
Светлините мъждукаха — енергийният източник на станцията полагаше отчаяни усилия да продължи да функционира. В модула нямаше никого. Търкот се обърна и влетя с главата напред в коридора. На влизане в другия модул се блъсна в един от десантниците.
Посрещна го оживление по радиостанцията. Сякаш всички говореха едновременно. Вътре се бяха събрали шестима мъже в скафандри ТШКБС, имаше и четирима мъртви водачи. Хората от Космическото командване се бяха струпали около свой другар, който седеше пред лаптоп и пишеше — с огромно затруднение поради размерите на механичната си ръка.