Нейният космически кораб — „Финбар“! Обзеха я противоречиви чувства. Топла, позната емоция, примесена с ужаса, че е в ръцете на Рояка. Спомените заляха ума й като потоп. Програмирането й бе унищожено. Щом си спомняше, Роякът имаше достъп до всичко, каквото знаеше тя. Изпълни я отчаяние и когато подреди спомените си, се почувства смазана от скръб.
От очите й бликнаха сълзи и Дънкан завъртя глава. Две клониращи хибернетични вани до стената на кабината. Тя се опита да протегне ръка към тях и опъна ремъците.
— Обич моя — промълви Дънкан на езика, на който не беше говорила от над хиляда години. — Обич моя.
Корабът-майка се отдалечаваше от Земята на десет хиляди километра зад кораба на Дънкан. Яков седеше на пилотската седалка и следваше програмирания от Лари Кинкейд курс към Марс. В скута си държеше наръчника с всички материали за функционирането на извънземния кораб, които в продължение на петдесет години беше успял да събере „Меджик“.
— Кога ще пристигнем? — попита руснакът.
Търкот седеше зад него със затворени очи и отпусната назад глава, привидно заспал. Леко повдигнатият клепач на едното му око показваше, че е буден и също очаква отговора.
— С тази скорост — след малко повече от един ден — отвърна Кинкейд.
— А Роякът и нокътят?
Кинкейд провери в лаптопа си.
— Нокътят ще стигне на Марс около два часа преди нас. Корабът на Рояка — два часа след него.
— Едновременно с нас ли?
— Приблизително — каза Кинкейд. — Ние сме по-бързи от кораба на Рояка, но се движим с горе-долу същата скорост като нокътя. Мисля, че дори ще успеем да стигнем на Марс преди Рояка.
Два часа. Търкот се замисли.
— Кога ще бъде завършен предавателят? — без да отваря очи, попита той.
Кинкейд сви рамене, нещо, което майорът не видя.
— Трудно е да се каже. Конвоят току-що пристигна на строителния обект.
— Интересува ни дали предавателят ще бъде завършен преди пристигането на нокътя — поясни Търкот. — Сигурен съм, че ако е готов, Артад може да прати съобщение за два часа.
— Би трябвало съвсем скоро да разберем — отвърна Кинкейд. — Струва ми се, че ще им отнеме доста време. Трябва да довършат третата кула ръчно и още един господ знае какво.
Майорът отвори очи и уморено се изправи.
— Не разбирам много от космически полети, но тъй като Марс обикаля около Слънцето, курсът ни не е права линия, нали?
Кинкейд повика на лаптопа си образ на вътрешните четири планети от слънчевата система.
— Движим се към точка на срещата ето тук. — Той посочи точка от орбитата на Марс преди мястото, където в момента се намираше планетата. После докосна тъчпада и точката светна в зелено. — Нокътят ще стигне преди нас. — Появи се червена точка малко преди точката на среща с кораба-майка. — А това е неговият курс. — Траекторията на нокътя беше „надясно“ от тяхната.
— Ами корабът на Рояка с Дънкан?
— Ето го. — Очерта се трета линия, този път наляво.
Майорът разтърка четината по брадичката си.
— Нали каза, че се движим по-бързо от този кораб?
Кинкейд кимна.
— Малко по-бързо.
— Ако променим курса си и го пресрещнем, колко време ще изгубим? — попита Търкот. Яков бе станал от пилотската седалка и се беше приближил да слуша разговора.
— Какво си намислил, приятелю? — попита руснакът. Търкот остави въпроса му без отговор и зачака Кинкейд да свърши изчисленията си.
— Ще го пресрещнем тук. — Той посочи точка доста преди орбитата на Червената планета. — Тъй като ще променим курса си и после ще трябва да се пренасочим, за да пресрещнем Марс, ще изгубим малко време, но не много. Около две минути.
— На какво разстояние от Марс ще пресрещнем кораба на Рояка?
— На около три часа.
Яков се прокашля.
— Първо трябва да спрем Артад. Това е главната ни задача.
Търкот поклати глава.
— Трябва да спрем и Рояка. Те са също толкова важни. Артад е пръв, защото пръв ще стигне на Марс. Но ако предавателят не е готов, това няма значение. А ако е готов, какво от това, че ще закъснеем с няколко минути?
Яков се намръщи.
— Предлагаш първо да пресрещнем кораба на Рояка, така ли?
— Защо не? — на свой ред попита Търкот.
— Ами ако предавателят бъде завършен точно през тези няколко минути?
— Тогава ще се провалим. Но ако пресрещнем Рояка, след това ще имаме три часа да се приготвим за Артад. Ако отидем направо на Марс, ще трябва да атакуваме Артад и предавателя и после ще останат няколко минути до пристигането на Рояка. Може да стане доста напечено. — Докато говореше, му хрумна нещо. — И трябва да спрем три, а не две групи. Не само Артад и Рояка. Трябва да спрем и аирлианците на Марс. Даже да спрем Артад, те могат да пратят съобщение. Не бива да забравяме още нещо. Аирлианците на Марс са привърженици на Аспазия. Не сме сигурни дали ще посрещнат Артад с отворени обятия. Това може да ни спечели известно време. — Майорът се обърна към Яков. — Какво мислиш?