— Приятелю.
Думата го сепна. Не бе забелязал влезлия в помещението Яков. Руснакът мина по мостчето и застана до Търкот.
— Какво става? — Той посочи Граала.
— Не знам.
— Привлича те, нали? — попита Яков и също седна.
— Това е опасно нещо.
Руснакът кимна.
— Всички мощни неща са опасни. А това… — той протегна ръка и потупа Граала — е най-опасното.
— Вярвам в онова, което казах на Сянката на Аспазия — промълви Търкот. — Ако го върнем на Земята, той ще унищожи света.
— И все пак си тук — отбеляза Яков.
— Да.
— Какво да правим с него?
— Ако пием от Граала, ще получим преимущество в предстоящите битки.
Руснакът се намръщи.
— Но нали вярваш в онова, което каза на Сянката на Аспазия? Ако се върнем на Земята без Граала, след като сме пили от него… — Яков замълча за миг. — Не мислиш ли да се връщаш на Земята?
— Мина ми през ума. Според мен не бива да връщаме нито едно от тези неща. — Търкот посочи кораба-майка, главния пазител, Екскалибур, Граала и камъните. — През годините те са донесли толкова много нещастия и в бъдеще ще причинят още повече, след като част от истината вече е разкрита. А ако ние пием от Граала, мястото ни също няма да е на Земята.
— Тогава няма да пием — простичко отвърна Яков.
— Може да имаме нужда от преимуществото, което ще ни даде безсмъртието.
— Това не помогна много на Сянката на Аспазия, нали? — Руснакът се изправи. — Не се съмнявай в себе си точно сега, приятелю.
Майорът докосна слепоочието си.
— Ами това нещо вътре?
— Още не ти е попречило. На твое място не бих се тревожил за него.
Търкот се засмя.
— Даваш много лесни отговори на всички въпроси.
— Такива сме ние руснаците. — Яков му подаде ръка и Търкот я пое. Едрият мъж го изправи на крака. — Предлагам да си починем.
— Съгласен съм.
Беше се провалила.
Нещо повече.
Дънкан вцепенено наблюдаваше как пипалото се отделя от кълбото на Рояка и влиза в устата на Гарлин. Той отиде при масата, вдигна короната и я сложи на главата й. Сълзите й издълбаха бразди в засъхналата кръв по лицето й и отдолу се показа голата й кожа.
Тя погледна към ваните. Въпреки всичките й усилия гърдите й започнаха да се надигат и я разтърсиха неовладяеми ридания. Гарлин забеляза тази реакция и се приближи до ваните. Натисна един бутон и капакът на заетата вана се вдигна. Отвътре изсъска въздух, което показваше, че е била херметизирана. В нея лежеше тяло, увито в ленени бинтове от глава до пети. Ако се съдеше по фигурата, беше мъж.
— Остави го на мира! — извика Дънкан.
Гарлин не й обърна внимание, взе ножица и разряза превръзките на главата. Отдръпна настрани парчетата лен и разкри лицето на мъжа. Онзи от ранните образи, само че съвсем млад. По кожата му нямаше белези. Мъжът, който бе избягал от планетата с Дънкан. Очите му бяха безизразни и тялото му беше идеално съхранено. Имаше поразителна прилика с Майк Търкот.
Гарлин се върна при Дънкан и хвърли ножицата върху масата.
— Ние унищожихме родния ви свят.
Тя затвори очи.
— Кога?
— Седемдесет и две обиколки около звездата след като заминахте с кораба-майка.
Дънкан можеше само да се надява, че синът й е бил мъртъв, когато е пристигнал Роякът. Според изчисленията на учените след толкова години едва ли щяха да са оцелели много от останалите.
— Ще ти покажем чрез собствените ти спомени и записите, направени на твоята планета. — Той взе един от проводниците, излизащи от горната страна на кивота, и го включи в малък черен кръг. Дънкан усети пронизваща болка и започна да „вижда“. Вече знаеше, че началото е от собствените й спомени:
Тежките времена изискват мъчителни избори. Проста и разбираема максима, докато настъпи моментът и изборът стане личен. За онези, които все още бяха оцелели на опустошената планета, намираща се в спиралния ръкав Центавър от галактиката на Млечния път, на четиридесет и седем хиляди светлинни години от Слънчевата система, тежките времена бяха донесли много мъчителни избори и сегашният беше не само последен, но и най-важен.
Върху масивни подпори в някога пустинен район, сега приличащ на по-голямата част от планетата, лежеше исполински извънземен кораб — аирлиански кораб-майка. Наоколо патрулираха военни, а хилядите зад бариерите около кораба чакаха да бъдат изтеглени последните жребии, за да бъдат избрани малцината, които щяха да се качат на борда. Огромното мнозинство щеше да остане. Сред обитателите на планетата разгорещено се обсъждаше кое е за предпочитане.