Това бе сурова планета, направена още по-сурова от войната и революцията. Предишната година оцелелите бяха взели трудното решение да изстрелят кораба-майка и все още спореха дали постъпват разумно. Мнозина не желаеха да правят нищо — освен да се надяват. Въпреки милиардите, които вече бяха загинали.
Това решение се налагаше поради две причини — едната логична, другата емоционална. Изложените от учените голи факти показваха, че ако броят на населението се запази, опустошената планета няма да може да изхранва по-следващото поколение. Бяха спечелили войната, ала бяха изгубили настъпилия след нея мир. Пламенните им чувства налагаха да не допуснат и с други да се повтори същото, каквото се беше случило с тях. А имаше други. Този поразителен факт бе установен, когато бяха овладели извънземния кораб-майка и бяха отворили звездната му карта. Освен това се страхуваха, че извънземната раса, чиито представители бяха победили, ще прати нова експедиция, за да провери защо е прекъснала връзката. Бяха разгромили онези, които бяха пристигнали с кораба, с цената на собствената си планета. Нямаше да се справят с втори кораб и с още аирлианци.
Хората, които участваха в жребия, бяха най-добрите чеда на планетата. Мъже и жени, постигнали най-големи успехи в съответните области, независимо дали бяха учени или военни — а изборът във втората група бе тежък и се основаваше на техния опит.
Освен хора на кораба-майка щяха да натоварят кораби и оръжия, създадени на планетата поради необходимостта от съпротива срещу извънземните, наред с пленената техника на врага, срещу който успешно бяха въстанали.
Започна последното броене преди излитането и войниците трябваше да обкръжат площадката, за да спрат протестиращите, които искаха да спрат кораба, и онези от оставащите на планетата, които отчаяно копнееха да се качат на борда. Дълъг над километър и половина и с максимална широчина в центъра четиристотин метра, черният съд лежеше върху стойка от същия непробиваем метал. Въпреки отличната му конструкция по корпуса му имаше белези от тежки оръжия, говорещи за жестоките боеве, които обитателите на планетата бяха водили срещу съществата, долетели с този кораб. Бяха го пленили по време на заключителната атака, побеждавайки последните извънземни, които бяха намерили убежище на борда му, ала не бяха успели да избягат. Войната бе свирепа и цената беше почти непоносима. За всеки убит чуждопланетянин бяха загинали десетки хиляди хора.
Сред онези, които заминаваха с междузвездния кораб, бе една млада жена, учен по професия и майка по призвание. С нея беше и съпругът й, военен, който се бе сражавал в Революцията. Малкият им син беше навън край площадката. Решението да го оставят не бе лесно, но там, където отиваха, не можеха да се вземат деца. Такава беше студената логика на управляващите, ала сълзите, които се стичаха по лицето на жената, докато люковете на трюма бавно се затваряха, й пречеха да вижда далечната тълпа и показваха, че чувствата й се борят с разума й. Тя знаеше, че каквато и да е съдбата й, никога вече няма да види детето си.
Двамата със съпруга й бяха водили безброй дълги разговори за задачата и за планетата си. Той бе прям и откровен, какъвто беше по природа, и криеше чувствата си, съсредоточавайки се върху подготовката за предстоящата задача. Ала докато люковете се затваряха и техният свят се скриваше от поглед, жена му забеляза, че се е задъхал. Извърнал лицето си настрани, мъжът й протегна ръка и я прегърна през раменете. Всички на борда бяха оставили свои близки на планетата и бяха само остров на нещастие сред море от мъка. Колкото и да беше голям корабът, петимата хиляди избраници бяха наблъскани като в консерва.
В определения момент корабът безшумно се издигна от опората си. Насочи се нагоре, ускори през замърсената атмосфера, излезе в космическия вакуум и се скри от очите на милионите, които го наблюдаваха със смесени чувства. Продължи да увеличава конвенционалната си скорост, докато се отдалечаваше от планетата и гравитационното поле на звездата.
След двугодишно пътуване гравитацията на звездата почти не се усещаше и корабът-майка се движеше с три четвърти от скоростта на светлината. Вече беше достатъчно далеч и пътниците му се надяваха, че преминаването му няма да се свърже с родната им планета.
В този момент се задейства междузвездният двигател на кораба-майка. С прилив на енергия като от избухване на супернова, корабът премина към свръхсветлинна скорост.
Както се бяха опасявали оставащите на планетата, свръхсветлинната скорост бе регистрирана от сензорите на борда на един разузнавателен кораб на Рояка, отдалечен на повече от двадесет светлинни години. Той незабавно насочи вниманието си към източника на смущението и го разпозна като кораб-майка, принадлежащ на раса, с която беше воювал хилядолетия.