Майк Търкот спеше. И за пръв път от месеци не сънуваше. Беше потънал в дълбок, ободряващ тялото и ума сън.
В контролната зала на кораба-майка Яков внимателно проверяваше уредите. Особено го интересуваше онази част от контролния пулт, която беше използвал Сянката на Аспазия. Оръжията щяха да са им от огромна полза, когато настигнеха кораба на Рояка, и после на Марс.
В левия преден трюм майор Куин държеше ролка изолирбанд в едната си ръка и два и половина метров лост в другата. Маскировъчната му риза беше подгизнала от пот, а късата му коса се бе залепила за черепа. Доктор Лийхи се беше надвесила над няколко схеми, прокарваше показалец по някаква верига и от време на време сравняваше диаграмата с устройството, което под нейно ръководство сглобяваше Куин.
До този момент той бе подредил няколко пластмасови „отпечатъка“, както ги беше нарекла Лийхи, в елипса, дълга шест и широка три метра.
— Един от проблемите с бобините на Тесла е това, че хората не използват нужния материал за проводника и просто го навиват като обикновена бобина. Най-големият проблем обаче е това, че не използват нужния материал за опора на бобините. Когато произвеждаш електромагнитно поле с такава мощност, повечето материали поглъщат част от енергията. По-важна обаче е честотата.
Куин кимна, като че ли имаше представа за какво говори Лийхи.
Тя остави чертежите, отиде при голяма пластмасова кутия, отключи я и вдигна капака.
— От двайсет и пет години работя по тази бобина.
— Защо? — попита Куин. Бе се приближил, за да види какво има в кутията.
— Защото в колежа се занимавах с Тесла и неговите изобретения и разбрах, че е направил невероятни открития, но кой знае защо научната общност така и не е проучила теориите му.
— Какво е това? — попита Куин. В кутията имаше различни на цвят проводници, увити около шест мраморни стълбчета. Никога не беше виждал такова нещо.
— Основата на модифицирана бобина на Тесла — нещо като онова, което сте открили вие, но сега разбирам, че съм сбъркала някои неща.
— Можете ли да ги поправите?
Лийхи се усмихна.
— Мога, по дяволите.
НАСТОЯЩЕТО
18.
Марс
Шестимата аирлианци в скафандри се бяха покатерили на четиристотин метровата трета кула. Под тях беше издълбаната от роботите яма, покрита с черна мрежа, поставена върху подпори. Други аирлианци бяха в центъра на предавателя, свързваха кабелите от върховете на другите две кули и чакаха последните кабели от третата.
Монтираха последната част от пилона. Шестимата извънземни застанаха върху една тясна платформа отстрани и активираха кулата. Кабелите в нея се развиха и се заспускаха бавно поради слабата марсианска гравитация.
Щом стигнаха на дъното, очакващите ги аирлианци ги свързаха. После всъдеходът със зеления кристал потегли надолу към центъра — движеше се съвсем бавно под металната решетка.
В космоса
— Мисля, че Сянката на Аспазия е изключил оръжейната система на кораба-майка.
Търкот не отвори очи. Позна гласа на Яков и реши, че широката длан на рамото му, която го беше събудила, също е на руснака.
— Исках да задействам пулта, който използва той, но не става нищо — продължи Яков.
Майорът въздъхна.
— Значи дори и в смъртта се опитва да ни пречи. — Той вдигна клепачи, завъртя се настрани и спусна крака на палубата. — И без това не знаехме дали ще можем да използваме оръжията на кораба-майка. Затова ще се придържаме към първоначалния план. Лийхи напредва ли с оръжието на Тесла?
— Не знам.
Търкот се изправи. Чувстваше се по-добре, ала все още беше уморен. Имаше нужда от цяла седмица сън, за да компенсира всичко преживяно напоследък.
— След колко време ще пресрещнем кораба на Рояка?
— Един час.
Майорът излезе от кабината и зави надясно по главния коридор. Вратата на хангара, в който бяха Лийхи и Куин, беше отворена. Търкот спря на прага и впери поглед в странното устройство, над което работеха. Повече приличаше на генератор, отколкото на оръжие. Главна шестметрова кула с шест мраморни колони, увити с жица.
— Готово ли е? — без да очаква положителен отговор, попита Търкот.
— Почти — отвърна Лийхи.
— До кораба на Рояка остава по-малко от един час път. Дотогава ще бъде ли готово?
— Теоретично, да. — Жената държеше гаечен ключ и затягаше нещо в основата на кулата.
— Теоретично ли? — повтори Търкот. — Защо ли това не ме радва?
Яков се прокашля и посочи оръжието на Тесла.
— Имаме ли резервен план за пресрещането, ако не можем да използваме това нещо?