Търкот се ориентира, превключи на максимално увеличение и най-после го видя. Същият кораб, който му бе избягал при Стоунхендж. Усещаше, че колкото повече се приближават към него, толкова повече Яков намалява скоростта.
— Лийхи? — съвсем тихо каза Търкот. Почти очакваше да ги обстрелят с някакво оръжие.
— Да?
— Готова ли сте?
— Да. Обектът е под прицел.
Защо не му го каза?
— Тогава стреляйте — отвърна той. Нямаше смисъл да чакат.
Няколко секунди не се случи нищо, после дисплеят в шлема му стана ярко бял и майорът стисна клепачи. Компютърът изключи нощното виждане, за да не изгори очите му.
Дънкан усети пулсираща болка в дясната си ръка. Обърна глава и видя, че Гарлин лежи на пода. Мъртъв. Корабът се разтърси пак. От няколко панела се вдигна дим.
Щом Роякът я питаше за оръжия, значи някой ги преследваше. Дънкан погледна към ремъците, с които я бяха завързали на масата. Дясната й ръка бе отрязана до лакътя. Кръвта спря пред очите й, ала назъбените краища на двете кости грозно стърчаха от раната, тъй като Гарлин не беше успял да завърши разреза. Тя дръпна ръката си и провря чуканчето под ремъка. После се завъртя и заби острия връх на едната кост в ремъка на другата си ръка. Найлонът се проби. Дънкан започна да го реже със собствената си кост, без да обръща внимание на болката.
Чу звук като от разцепване и обърна глава наляво, без да престава да реже. Устата на Гарлин беше широко отворена и от нея се появи пипалото — напускаше умиращия си приемник.
Дънкан удвои усилията си.
Търкот отвори очи и екранът му бавно оживя.
— Улучихме ли го? — попита той.
— Право в целта — извика Яков.
Търкот погледна напред и видя кораба.
— Разстояние?
— Един километър и се приближаваме. По-рано маневрираше, но сега се движи по права траектория с постоянна скорост.
В горния край на кораба имаше черна следа от оръжието на Тесла. Не се забелязваше дупка.
— Трябва ни отвор. Лийхи, можете ли да пробиете дупка?
— Мога да опитам — отвърна тя.
Докато пипалото на Рояка се измъкваше от трупа на Гарлин, Дънкан преряза ремъците на гърдите и ръцете си. Тя се надигна и откопча другите ремъци със здравата си ръка. Пипалото запълзя по пода към кълбото на Рояка, което продължаваше да е на контролния пулт.
Дънкан се огледа. Виждаше дисплея пред кълбото. Изпълваше го кораб-майка. В предния му край имаше отворен люк и на ръба стояха няколко фигури в скафандри. В друг отворен трюм отдясно на кораба имаше някаква машина. Машина, която внезапно започна да искри.
Оръжие, разбра Дънкан. Готвеше се да стреля. Тя отчаяно се заозърта и после взе решение.
Търкот изключи нощното виждане на шлема си и проследи с поглед следващата мълния, която се стрелна от кораба-майка към другия космически съд. Експлозията го преобърна настрани и той започна да се премята. В горния му край бе пробита малка дупка. През нея излизаше кислород и останки, но не и тела. Разстоянието беше по-малко от петстотин метра.
— Да вървим — каза Търкот и се изстреля от трюма.
Полетя право към кораба, протегнал оръжията си напред. Хората на Манинг го следваха. Той се съсредоточи върху целта. Когато стигна на петдесетина метра от нея, намали скоростта и десантниците се разгърнаха от всичките му страни.
— Изчакайте и ме прикривайте — нареди Търкот.
Мъжете довършиха разгръщането и спряха. Майорът продължи напред към дупката в корпуса. Държеше МК-98 насочен към отвора. Когато стъпи върху кораба, се подхлъзна, опита се да запази равновесие, но не успя и падна.
Изправи се на крака и се приближи към дупката. Облицовката беше разкъсана и неправилният отвор бе точно толкова голям, колкото да се провре през него. Търкот превключи на нощно виждане.
— Влизам.
Вмъкна се вътре и полетя надолу, насочил оръжието си напред.
Едно пипало се уви около цевта на МК-98 и го дръпна настрани. Търкот стреля и куршумите зарикошираха от метала. Той затегли оръжието назад и се опита да си го върне. Тогава видя кълбото на Рояка до себе си. В другото си пипало стискаше нещо лъскаво. Майорът хвана Екскалибур, използва МК-98 като опора и рязко се извъртя. В същия момент от лъскавия предмет се стрелна червена мълния и за малко не го улучи.
Той замахна с меча и отсече пипалото, което държеше оръжието му. Втора червена мълния го уцели в гърдите и го отхвърли назад. Разнесе се алармен сигнал и на дисплея потече някаква информация, ала Търкот не й обърна внимание и натисна спусъка. Зарядите с обеднен уран разкъсаха кълбото на Рояка и оплискаха стената зад него със сивкава течност. Майорът изпразни целия цилиндър в съществото и когато свърши, се хвърли напред с Екскалибур в ръка.