Целта им бе третата планета — единствената в тази система, която бе подходяща за органичен живот. Чакаше ги доста дълъг път от мястото, където ги бяха оставили. Когато наближиха планетата, включиха защитните екрани, за да не бъдат засечени от аирлиански детектори.
Не посмяха да извършат електронно сканиране на планетата от разстояние, тъй като се опасяваха, че така ще предупредят аирлианците за своето пристигане. Решиха само пасивно да сканират с оптични устройства на максимално увеличение. Откриха общо седем континента, ако трябваше да броят и огромните ледени маси на южния полюс. Малко след това засякоха и главния аирлиански пост — намираше се върху изкуствено построени концентрични острови в средата на един от океаните. Върху централния остров, заобиколен от шест пояса суша и вода, се издигаше огромен златен палат — същият като аирлианския команден център на тяхната планета. Докато се приближаваха към третата планета, подминаха четвъртата — тя имаше червеникава повърхност, без открити водни басейни и на нея също бе построен аирлиански пост, оборудван с междузвезден предавател.
Донхад се надигна и се зае с подготовката за кацането. Взе две раници и ги напълни с припаси, като не забрави да прибави и десетина от черните кинжали, които можеха смъртоносно да раняват аирлианци, предаватели, слушалки и микрофон, за да се свързват от разстояние, и десетина експлозивни заряда с дистанционно задействане. След това отвори един метален сандък и извади отвътре златен скиптър, дълъг около трийсет сантиметра и дебел пет. На единия му край имаше лъвска глава с рубиненочервени очи. Пъхна го във външния джоб на една от раниците.
Донхад взе две сребърни верижки, закачи едната на шията си, а втората подаде на Гуалкмай. На нейната се поклащаше златна пирамидка, от която надзърташе око, а също и Ка устройство с форма на молитвено вдигнати ръце. На веригата на Гуалкмай имаше само Ка.
— Ще ти стигне ли времето да актуализираш твоята Ка преди кацане? — попита го тя. — Или ще го направиш долу?
Гуалкмай погледна контролното табло.
— Да го направим сега. Има време, докато влезем в орбита.
Зад двете пилотски кресла имаше по един от черните аирлиански цилиндри. По размери наподобяваха спалните контейнери за дълбок сън, само че в единия край имаха пултове. Във всеки от цилиндрите лежеше по едно тяло — клонинги на Донхад и Гуалкмай. До задната стена имаше прозрачни контейнери със зеленикава течност, където в момента израстваха нови клонинги.
На главите на телата в черните цилиндри бяха поставени метални шлемове, от които излизаха десетки жици, свързани с контролния пулт между тях. Очите на клонингите вътре бяха отворени, но не издаваха и намек за съзнателна дейност или разум. Донхад отвори капаците на двата цилиндъра и свали шлемовете. Тя изхлузи верижката от врата му и нагласи фигурката върху две малки вдлъбнатини за двете ръце от дясната страна на пулта. Светна оранжев индикатор — устройството бе задействано. Донхад нагласи един от шлемовете на главата на Гуалкмай, след това натисна няколко последователни шестоъгълника на таблото.
От вътрешната повърхност на шлема в мозъка на Гуалкмай проникнаха наносонди. Бяха толкова тънки, с дебелина едва няколко молекули, че не предизвикаха никакво усещане, нито пък оставиха след себе си някакви белези. Спомените и натрупаният опит на Гуалкмай бяха прехвърлени за броени мигове в неговата Ка. Веднага след това наносондите се прибраха. Донхад свали металния шлем и го върна на главата на клонинга в цилиндъра. След това Гуалкмай повтори същата процедура с Донхад и така двете Ка бяха актуализирани до този момент.
— Веднага щом се приземим… — поде Донхад, но се поколеба.
— Да? — подкани я Гуалкмай.
— Ще намалим до минимум енергоконсумацията на кораба. Телата ще се съхранят, но поддържането на нашите спомени в главния пулт ще изисква твърде голям разход на енергия. — Беше обмисляла този въпрос от известно време.
— Искаш да кажеш, че спомените ни ще се съхраняват само в нашите Ка?
— Да.
— А ако и двамата бъдем убити?
Машината разполагаше с аварийна система. Тя можеше да въведе спомените и личностите им във всеки от клонингите след определен период от време. Това бе крайъгълният камък на аирлианската технология — те не само имаха в кръвта си вирус, който удължаваше живота им до огромни периоди от време и можеше да регенерира тъканите им, но имаха възможност да възстановяват личността си с помощта на Ка-машината. Донхад обаче току-що му бе съобщила, че не могат да разчитат на този вариант.
— Поне един от нас трябва да остане жив — заяви Гуалкмай.