— Скоро ще дойдат за теб — продължи тя и се приближи към него.
Молителят реагира едва когато положи ръка на рамото му. Той вдигна глава и я погледна неразбиращо.
— Трябва да им кажеш, че детето наистина е на брат ти. И че си пропуснал церемонията, защото си бил дълбоко опечален от загубата. А после ще заявиш, че вече си готов да им служиш вярно.
Джобб се опита да заговори, но гласът му измени. Гуалкмай му тикна манерка с вода и Джобб отпи няколко глътки.
— Никога няма да им служа — бяха първите му думи. — Те отказаха да ми помогнат, когато най-много се нуждаех. Какви богове са тогава? Казват, че са пристигнали тук, за да ни помагат, но когато ги помолих…
Донхад погледна към Гуалкмай. Той кимна едва забележимо. Тя си пое дъх. Предстоеше й да излъже, но в името на по-висша идея.
— По-лошо е, отколкото го мислиш. Наистина ли смяташ, че е било съвпадение, дето дъщеря ти се разболя само четири дни преди да бъдеш ръкоположен?
— Какво искаш да кажеш? — попита Джобб.
— Аирлианските богове не се интересуват от хората. Освен когато могат да ги използват за целите си. Ти си прекарал много години в подготовка за тази служба. Но дъщеря ти можеше да бъде бреме за теб. Затова има закон, който не позволява на свещенослужителите да създават семейства. Те трябва да служат само на аирлианците.
Джобб не беше глупак — тъкмо по тази причина го бяха избрали за бъдещата му служба.
— Искаш да кажеш, че те са я убили?
— Не точно аирлианците, по-скоро жреците, които им служат. Убили са я два пъти — първо, като са я разболели, а после когато ти отказаха да я приемат на лечение.
Гуалкмай се наведе и подхвана безжизненото телце.
— Аз ще се погрижа за нея. Ще уредя погребението.
— Защо? — премигна Джобб.
— За да можеш да си отмъстиш — заяви Донхад. Тя се приближи към стената и свали червената роба от закачалката. — Когато дойдат, ще им кажеш това, което аз ти казах. Иначе ще те убият.
— Но… — Джобб не знаеше какво да отговори. — Отведат ли ме в двореца, ще ме изправят пред златната пирамида и тогава ще бъда техен.
Донхад бръкна в раницата си и извади сребърна верижка. Постави я на главата на Джобб и я скри в косата му.
— Това ще попречи на златната пирамида да ти бърника в мозъка.
— Откъде я взехте?
— От аирлианците — отвърна Донхад.
— Но как е възможно? Всичко в храма се охранява строго. Само жреците имат достъп.
— Скоро и ти ще имаш — добави тя.
— Кои сте вие? — повдигна очи Джобб.
— Хора като теб — отвърна Донхад. — Врагове на аирлианците. Ще ти помогна да отмъстиш за дъщеря си. Аз също изгубих детето си заради тях.
— Те не са богове, нали?
— Не са.
— Точно от това се боях. Още по време на обучението. По-лесно е да повярваш в обратното, но аз се съмнявах. Всички ние, молителите, се бояхме от жреците и Водачите. Кажеш ли нещо срещу тях, отиваш на кръста. Един от моите другари пострада жестоко.
— На първо време ще е най-добре да се преструваш на вярващ — увери го Донхад. — А за останалото ще се погрижим ние. Трябва ни помощта ти.
Джобб се изправи и взе робата. Загърна се в нея и нахлупи качулката. След това отиде при Гуалкмай и целуна челцето на издъхналата си дъщеря.
— Трябваше да я спасят — прошепна той. — Ще си платят за това.
Джобб се върна в къщата след три седмици. Носеше бяла роба със сребърни ресни — знак, че вече е жрец. На шията си имаше сребърен медальон с изображение на око в триъгълник — ключът за достъп в храма на двореца.
Донхад бе прекарала тези три седмици в тревожно очакване. Сребърната верижка бе устройство, открито от сънародниците й в кораба-майка — в една ниша близо до Главния страж. Според учените предназначението й бе да осигурява безпрепятствена работа на техниците, обслужващи стража, докато се намираха в телепатичното му поле. Досега обаче не бе изпробвано от човеци, та не знаеха дали ще успеят с плана, докато Джобб не се появи на вратата. Като предпазна мярка двамата с Гуалкмай се бяха разделили. Той бе взел и нейната Ка, в случай че нещата не тръгнат според плана.
Джобб затвори вратата зад себе си и се изправи срещу нея, скръстил ръце на гърдите си.
— Всичко е както ти каза. Аирлианците ни използват.
Тя въздъхна облекчено. Нито един Водач не би говорил така за аирлианците. Джобб вдигна ръце и свали сребърната верижка от косата си.
— Повече не ми е нужна. Само веднъж те изправят пред главния страж.
— Къде те назначиха? — попита Донхад и взе верижката.
— Ще работя в храма, ще приемам даровете на търговците.